Дисниленд

Обух белите ми къси панталонки и розов потник със гол гръб. Излязохме от хотела и се запътихме към прочутия Дисниленд. По пътя намерихме един магазин за бонбони:
-Мамоооо... - измърморих аз.
Тя ме погледна странно и закрачи към магазина. След 2-3 минути се върна със цял пакет желирани бонбони. Любимите ми. Продължихме по пътя и вече виждахме Дисни замъкът. Платихме на входа и влязохме вътре.

-Къде ще идем първо? - Огледах се. Имаше доста неща на които нямаше да се съглася да се каче. Ед и Лоан се разхилиха. - Млъквайте! Все пак къде отиваме?
-На влакчето! Най-голямото! - Алис ми се усихна дяволито. Знаеше че мразя такива влакчета. Видях че изведнъж погледа и се промени. Ед и Логан погледнаха Джаспър. Беше ми ясно какво става.
-Добре... Хайде на проклето влакче... - Надявах се тона ми да смени темата в мислите им....

Държах ръката на Джаспър, докато вървяхме към влакчето. Въпрекли че той беше далеч по-силен от мен самото ми докосване го успокояваше. Ед се обади.
-Алис, за теб трябваше да платих детски вход... толкова си мъничка...
-Я, си затваряй устата, за да не ти разкажа какво правиха Неси и Джейк. Племеничката ми всичко ми разказва!!! Внимавай Ед. - Ухилих му се. Той ме поледна ядосано и хвърли бесен поглед към Джейк. Стигнахме до влакчето...

-Пу аз купувам билети! - Алис почти изпя. Минахме покрай магазин за дреболийки. Това, което ми взе вниманието бяха едни водни пистолети
-И ти ли си мислиш това, което и аз? - попитах го и веднага се разсмях на въпроса си
-Макар че сега мога да ти прочета мислите - и аз, да - Той купи двата пистолета и ние се присъединихме към останалите. Алис ни изгледа и едва сдържаше смеха си. След секунда беше до нас с по 2 шишета минерална вода. Едуард напълни своя пистолет и опръска Джейк, който подскочи от студената вода
-Едуард! - извикахме заедна аз, Неси и Джейк
-Какво? Само го тествам - Изгледа ме невинно той

Баща ми опръска Джейк със някакъв воден пистолет и аз, майка ми и Джейкъб извикахме:
-Едуард!
Джейк отнякъде взе едно шише с вода и го изля цялото върху баща ми а след това аз полях майка ми.
Тръгнахме да бягаме към влакчето. Алис взе билети колкото се можеше по бързо и влязохме. Докато другите се моткаха на входа ние се въоражихме с минерална вода и зачакахме. Качихме се по отгоре на влакчето с надеждата те да седнат отдолу и да ги намокрим.Качиха се. Майка ми и баща ми седнаха точно пред нас. Джейк изсъска:
-Шшшшт.
Алис беше с Джаспър на съседната седалка. Когато влакчето почти тръгваше изляхме шишетатаа върху главите на мама и татко и те се разпищяха:
-Еййййй,какво правите, луди ли сте? - в един глас.
Всички заедно почнахме да се смеем и зведнъж влакчето тръгна неочаквано. Всички пищяхме:
-Ааааааааааааааааа!
Когато вече спряхме, изсъсках:
-Искам бонбони!
И всички ми се изсмяха. Мама и татко бяха пирона на представлението. Мокри досущ като кокошки. Когато вече слязохме имаше някакво фонтанче до нас. Отидох до Ви и я попитах:
-Би ли ми помогнала, майка ми и баща ми да станат още по-мокри?

-Естествено. Хайде Бела, няма да се измъкнете. Да завали или само да ви окъпем?
-Ъ, не искам да си мокря косата... - Алис ме погледана. Кимнах и и се огледах след като видах че наоколо няма никой запратих водна струя по Бела и Ед. Лол, сега вече изглеждаха уникално... Идеше ми да се затъркалям по земята от смях.... Алис завъртя очи.
-Добре, обявявам примирие. Бела, ЕД да ви помогна да изсъхнете?

Когато слязохме от влакчето, Ренесме изсъска
-Искам бонбони
-Дааа дъщше давам ги. ООп момент! Ти ме намокри до кости, НЯМА да ти дам!!!!!! Джейкъб такова си бебе - излях едно шише вода върху главата му
-Опааа - Алис започна, а Едуард опръска Ви
-Ви, не си го и помисля. А ТИ - дръпна Неси - малка госпожичке внимавай, защото ще бъдеш жестоко наказана!
-Стига, Ренесме, вече не е смешно - допълних Едуард
-Късно.. - измърмори Алис, а аз я изгледах на кръв

Ренесме и Джейкъб едва не се въргаляха на земята от смях. Кое беше смешното?!? Че майка ти и баща ти са мокри до кости?!?
-Ъм, да ви помогна ли да изсъхнете - попита Алис невинно
-НЕ! - почти и се разкрещях. Ядосано отидох до Неси, а едуард се доближи до Джейкъб
-Ти, млада госпожичке, си наказана! Няма да се виждаш с НЕГО, нито ще идваш утре с нас на шопинг!!! Ясно?!? - Джейкъб изсумтя шумно и сведе глава
-Да, мамо ... - промърмори тя. Обърнах се ядосано към Алис и Ви
-Ето, доволни ли сте! Тя си го отнесе! - троснах се аз и тръгнах към стрелбището.
-Мокра и ядосана ... уникална секси комбинация - Едуард ми подшушна в ухото, а аз го сръгах и си взех една пушка
-Ох - изстена тихо той, но не заради сръгването, а от задоволство. Обмислях сериозно дали да не се прицеля в главата му ... нищо няма да му стане...
-Бела, недей! - провикна се Алис, а аз се разсмях. Прицелих се към десятката и улучих. Още три пъти и имах възможността да си избера каквото си поискам.
-Какво ще пожелаете? - попита ме мило човека, заслепен от вампирската ми красота.
-Сешоари имате ли? - той се сепна
-Не, мадам, съжалявам..
-Жалко - изсъсках към Ренесме - тогава ми дайте онова плюшено мече - той ми го подаде, а аз почти не го хвърлих към Неси
- Честито - промърморих й аз и се насочих към останалите играчки

Погледнах Неси тъжно. Обърнах се към Ви и и посочих с поглед бела. Ви нагря водата и я изпари. И Белс и Ед вече бяха напълно сухи.
-Хайде де Бела, не бъди толкова стриа към Неси. Тя е добр дете, просто е тийнейджър.... И може би няма да е единстевения.... Ъъъ нищо не съм казала.... Забравете... - Погледнах Ви и се опитах да и се извиня с поглед. Тя само ми изръмжа тихо. Обърнах се отово към другите.
-Сега на коя атракция отиваме?

Алис ме погледна тъжно. Отвърнах й със същия поглед и се начумерих. Майка ми беше прекалено строга. Мразех да е такава. Явно щях цяла сдмица или поне докато сме тук да стоя със едни и същи дрехи. Всички отидоха към Къщата на Духовете. Аз останах назад и се прибрах в хотела, а по път си взех още бонбони. Слава богу че в стаята ми имаше телевизор. Когато вече бях в хотела си взех един студен душ, облякох се и седнах на едно канапе със дистанционното и пакета с бонбони. Телефона ми звъня няколко пъти и след това го изключих. Имах намерение цели 2 дена да стоя в стаята си сама. Дори не се чудех какво правят. Стоях и гледах телевизия. Любимото ми занимание. Имах намерение да говоря с Алис или Ви но това ще го реша по после. Засега бях доволна.А относно мечето, то стоеше на канапето до вратата. Винаги щеше да ми напомня гадното наказание да не се виждам с Джейк и да остана цяла седмица с едни и същи дрехи...

-Офф Хайде де Бела, защо Неси трябва да е наказана? - Влязохме в къщата на духовете. Хм, не беше нищо особено. Никак не беше страшно, за това започнах да опявам на Бела. - Хайде де... Молят те....
-Да, молим те. - Алис се включи. С нас двете скоро Белс щеше да се преде. Тя въздъхна. И започна тихо да ръмжи. Алис продължи. - МОля те, моля те, моля тееее...

Търпях "Моля те!" докато не излязохме от влакчето. Джаспър усещаше, че съм бомба със закъснител. Просто не исках да правя сцени, идеше ми да се разкрещя, така че цял Дисниленд да ме чуе. Значи, дъщеря ми и Джейк ме пръска, Ви им помага, Алис се хили, и накрая! Аз съм виновна. Ооо да, защо ли не се учудвам. Едуард, очевидно прочел мислите ми, дойде и ме прегърна. Ако бях човек щях да се разплача ... Излязох от Дисниленд и се обърнах към Алис, Ви, Джейк, Логан и Джаспър
-Страхотен ден! Прекрасно начало на екскурзията, благодаря ви много! - видях как лицето на Джейк се изкривява от болка, но ми е все тая. Него не го интересува как се чувствам аз, и мен няма да ме интересува! Предадох се, когато бяхме малко след билетите за входа на Дисниленд. Обърнах се ядосано
-Мислите ли, че ми доставя удоволствие да я наказвам?!? Когато тя е нещастна и аз съм! Сега се е затворила в стаята си и не си вдига шибаната нокия. Ще й отменя наказанието, по дяволите! Дори аз няма да издържа да стои сама в стаята като затворник! - предадох се и изпъшках, качих се в колата с Едуард и изчакахме Джейк. Той се поколеба
-По дяволите, Джейкъб! - изръмжах аз
-Аз съм при тях... - той се врътна преди да успея да изляза от колата и да го спра...

- ТОВА ВЛАКЧЕ Е МОЯТА МЕЧТА!!! - викна Кокоа щом платихме билетите и влязохме.
- Хайде Кокоа идвам с теб! Моята мечта е да умра от страх, но това няма да се случи със сигурност! - казах аз и се затичах към влакчето... Сетих се! Не бях поканила никой да дойде с нас. Колко съм Не любезна...
- Кейт, Ед, Крис? Там ли ще си стоите като страхливци или ще дойдете с нас? - попитах аз с насмешка.
- Идвам с теб! Не ме е страх от това влакче... - каза ми Крис и дойде при мен, след това ме прегърна и попита останалите. - Брато, Кейт идвате ли?

Чух въпроса.
-Ооо,да!!!хайде,хайде!-казах аз и веднага се качих.
-Да,добре.Идвам,все едно.-каза Ед и се качи.
Потеглихме,а аз започнах да се смея.
-Това влакче е по-готино от това в лунапарка на Форкс!-извиках аз,за да ме чуят.

- Във Форкс има влакче? - попита Кокоа.
- Не гледай мен. Аз не съм чувала за влакче... във Форкс. - казах аз в недоумение.
- И влакчето тръгваа! - викна Крис, а аз си закопчах колана, а после и този на Кокоа.
Влакчето тръгна и всички пищяха. Слязохме, а аз си поемах въздух.
- Коя е следващата ни спирка в ДИСНИЛЕНД? - попитах аз и зачаках отговор.

-Ама разбира се,че във Форкс има влакче!-казах и се засмях.Откакто баща ми умря никога не съм смяла.Е,смяла съм се,но това се случваше много рядко.От днес обръщам нова страница.
-Хайде на влакчето на ужасите?-попитах.-А после по магазините.Му-а-а-а-а-а-а!-засмях се "зловещо",а Ед и Крис започнаха да се оплакват.
Засмях се за последно и се запътихме към влакчето на ужасите.
Когато влязохме вътре,аз започнах да се издигам във въздуха.
Добре,че беше на тъмно и никой не можеше да ме види.
Засмях се и изведнъж почувствах силите на четирите стихийни елемента.
Когато слязох долу,приятелите ми и гаджето ми ме зяпнаха с отворени усти.
Усмихнах се.
-Кейт...Ти...-започна Ед,но не успя да довърши,защото аз го прекъснах.
-Да...Точно така...Получих нови дарби.Когато вампир е преживял много гадни неща в човешкия си живот и се опитва да поправи това,той получава нови дарби.Баща ми почина,като катастрофира и аз оттогава никога не съм се смяла и постоянно се затварях в себе си.Днес обърнах нова страница и получих нови дарби.-обясних и се усмихнах до уши.
-Е,поздравления тогава!-каза Ед.-Хайде да се качваме.-допълни той и ние се качихме на влакчето.

След като се повозихме малко,ние излязохме.
Започнахме да се смеем,защото ни беше много забавно.
О,Господи!Никога не съм забавлявала така!Както казах,от днес обръщам нова страница и винаги ще бъде весела.
-Хей,хайде в катедралата Нотр Дам?-предложи Ед,защото знаеше,че сега следва дъъълъг шопинг тур и че с Мока и Кокоа ще ги разорим.Изкикотих се,като прочетох мислите му.
-Ех,Ед.Не се надявай.Отиваме по магазините!-казах и продължих да се смея.
Те започнаха да мрънкат и да ни гледат умолително.
-Няма да проработи!-казахме ние с Аманда едновременно.
-Добре,хайде вече да тръгваме.-казах аз и тръгнахме към магазините.
Предчувствах,че ще си взема страхотни дрехи,обувки и аксесоари.

След като си затворих устата малко се позамислих.
- Да, права си. Когато отвориш нова страница от живота си получаваш нови сили. - казах аз и хванах кръста си- Например с мен, самоче мойте сили са заключени... Само, когато се махне кръста аз мога да се трансформирам и да получавам някакви сили...но тъй като аз не мога да го махам сама, започнах да тренирам бойни изкуства, за да мога да се защитавам и наистина успявам.
- Да, но аз намерих начин да си ги използваш, както си искаш без да махаш кръста... - каза Кокоа, а аз я изгледах странно. - Да, вярно е, но можеш и без тях нали?
- Разбира се! - казах аз засмяно.
- А, какви по-точно са силите ти? - попита ме Крис.
- Такааа, доколкото знам щом си махна кръста мога да ставам невидима, когато си поискам, да се телепортирам, което си мога и сега...упражнявам се и мога да причинявам бури само като си раздвижа пръста. Което означава, че контролирам въздуха и водата, а ако поискам и земята... - отговорих аз и се усмихнах.
- С теб, шега няма да си правя. - каза ми Крис, а аз се засмях.
- И по-добре за теб. Таа, Кейт сега имам едно предложение за новата страница. Вместо животинска започни да пиеш човешка кръв. Ще видиш колко по-добре е, личен опит. - казах на Кейт. После се обърнах към Крис и Ед - А сега нека да идем по магазините и после... - обърнах се смееща към Кокоа - Кокоа навита за битка? Ще си имаме и публика! - предложих аз, а тя ми закима в положителен отговор. - Сега по магазините! - казах аз, хванах Кейт и Кокоа и тръгнахме оставяйки Крис и Ед хленчещи зад нас.