Магазина за дрехи NewYorker

Слагайте снимки на закупената стока.

С Дмитрий влязохме в магазина за дрехи.Отдавна се канех да изляза навън и да понапазарувам малко.Обаче гаджето ми не беше много доволно от това развитие на събитията.През цялото време само мрънкаше.Но аз не му обръщах внимание, а извличах максимална полза от посещението ни в магазина за дрехи.Избрах си тези къси панталонки, тази блузка и тези кецове.Платихме всичко на касата, излязохме навън и се запътихме към супермаркета.

Както всички други,и аз реших да си поразнообразя стила,купувайки си следните дрешки:кецове,дънки,блуза,тази шапка и ред други неща.
Разбира се едвам пазех равновесие с толкова много пакети,затова падайки,се озовах пред изхода на магазина. Станах бързо,поизтупах се,събрах си пакетите,които се бяха пръснали навсякъде и бързо,и с бодра стъпка се запътих към вкъщи,за да изпробвам новите си придобивки.

С Катрин вляазохме в магазина и се огледахме. Започнах да размествам равответе, без нищо да ми хване окото. Обърнах се да мина на следващата част и моментално фиксирах чифт къси панталонки и бели ръкави, които си пазваха страхотно. Определено щяха да ми стоят добре. Махнах на Катрин, че ще вляза в пробната и го направих. Премерих ги бързо и щом излязох се обърнах към Катрин.
-Е, какво мислиш? - Завъртях се на всички страни за да може да ме огледа и очаквах отговора и. След миг се сетох и не нейния въпроса. - Ами казват ми Ви, Рони... На който както му падне. За мен не е проблем. - Усмихнах и се и отново се завъртях пред огледалото. - Та какво мислиш?

След като се завъртя още веднъж нямаше как да не отбележа, че и седят страхотно.
- Изглеждаш чудесно. Имаш добър вкус за дрехи. - Докато Ви бе в съблекалнята аз си харесах една жълта рокля . Влязох в съблекалнята да я пробвам и след това излязох, за да получа мнение.
- Как ми седи? - Завъртях се, за да може хубаво да я види. - Реших да е нещо по свободно. - Докато чаках отговор от Ви телефона ми позвъня. Погледнах дисплея и щом видях, че е Рейдж веднага вдигнах. Проведохме един бърз разговор след което затворих.
- Извини ме за прекъсването беше приятеля ми. Е, какво е мнението ти?

Огледах я внимателно.
-Стои ти страхотно. Много си готина. - Умихнах и се мило и в ума ми изникна един въпрос.
-Щом си ангел, защо си тук? - Повечето ангели живееха в рая и слизаха на земята само когато имат мисия, не пазаруваха тук и т.н. Всичко това ми се струваше странно, освен ако не са я изгонили от рая, но като я гледах доста се съмнявах. Изглеждаше мила, щеше да е доста странно да са я изгонили. Докато чаках отговора и се разхождах из стойките с дрехи с надежда да си избера още нещо.

- Благодаря. Ами повечето живеем там, но на тези който сме по висши ни е позволено да живеем на земята ако пожелаем. А и приятеля ми бе изгонен от Рая така че... - Свих рамене и се усмихнах. Отидох в съблекалнята да се преоблека и след това се заех да разглеждам за нещо друго което да ми грабне окото.
- Ами ти? Имаш ли си приятел? - Погледа ми се спря върху едно потниче. - Какво ще кажеш за това? Харесва ми.

Засмях се.
-Приятел, че и отгоре. Всъщност ми е годеник... И значи ти си от най-висшите ангели? - Погледнах я въпростително и получих кимване.
-Ще ми разкажеш ли за Рая? Какво е там? - Хрумна ми още нещо... Беше странно, че ангел би поискал да живее на земята...
-Странно е, че ангел иска да живее на земята, естествено ти си имаш причина, но иначе защо някой би се отказал от рая, за да слезе тук?

- Ами, защото тук понякога е интересно. - Сетих се другия и въпрос. - Как да ти го опиша... Горе е спокойно, много спокойно и безкрайно красиво. Има всичко, което може да си представи човек. Времето там тече по различен начин от този на земята. Ако тук е минал час горе е минал ден. - Погледнах я и се усмихнах мило.
- Повечето ангели, който живеят на земята имат хора тук. В смисъл повереници, който трябва да пазят. - Не бях сигурна, че ме разбира изцяло. Отидох и платих на касата дрехите които си бях избрала.

-Ясно... Това е... Интересно. - Трудно ми беше да го опиша с една дума. Определено си струваше да познаваш ангел, можеше да научиш доста неща, а се надявах, че Катрин не е против, че е разпитвам толкова много. Просто бях доста любопитна.
-Извинявай, че ти досаждам толкова с моите въпрости, просто това е нещо, което не познавам и ми е доста любопитно. - Платих и моите дрехи на касата и се зачудих къде да идем.

- Няма нищо не ми досаждаш. Може да питаш каквото поискаш няма проблем. Имаш ли още малко време за губене? - Излязохме от магазина.
- Може да идем на пазар в Париж. Съгласна ли си? Знаеш ли по принцип всеки който иска може да иде и разгледа в рая. Някой път когато си навита може да те заведа за да видиш с очите си. - Усмихнах и се весело.

-Мм... - Измънках без да дава конкретен отговор. - Всъщност не ми се ходи чак в Париж, а и наскоро бях. - Огледах се къде можем да идем, но бяха много сигурна какво ще и допадне.
-Ако искаш можем да се разходим някъде из града? Само, че не знам къде... - Замислих се. Тя ми беше предпожила някой път да идем, до рая, но аз определено не бях в настроение за нищо.

- Може да ми покажеш хубавите места тук? Сигурна съм, че има прекрасни гледки... - Звучах като глупачка. Погледнах я и ми се стори замислена или леко отнесена.
- Ви добре ли си? Не си длъжна да седиш с мен. - Усмихнах се окуражаващо. Не исках да я карам да седи с мен насила. Беше ми любопитно да разбера нещичко за нея, така че реших да пробвам и зададох въпрос.
- Тук ли си израснала?

Усмихнхах и се мило.
-А да, добре съм. Разбира се, че бих те развела. Тук наистина има няколко невероятни кътчета. - Засмислих се сериозно къде бих могла да я заведа и се досетих. - Какво ще кажеш да идем на водопада при реката? Определено е най-красивото място във форкс. - Отметнах коса назад и прекаах ръка през нея. Май трябваше да ходя да се подстигрвам... Чух, че ме попита и още нещо.
-Ами не точно. Родена съм в Франция и съм възпитана там. По-късно малко след разждането на брат ми, се преместихме тук, а после родителите ми заминаха за Германия. Аз вече бях създала приятелства тук и предпочетих да остана. След няколко години пътувах до Лондон, където се запознах с Логан, годеника ми. Живях няколко години в Испания с него и създателя му, след това в имението му в покрайнините на Лондон и най-накрая се преместихме тук... - Млъкнах давайки и време да говори, но след малко добавих.
-Ти предполагам също имаш своя история?

- Да имам. Бях ангел вече от няколко хилядолетия когато ме издигнаха в йерархията ни и ми позволиха да се грижа за човек. Задачата не беше сложна трябваше да го наблюдавам и да му помагам когато има нужда. Бяха минали 20 години от както му бях ангел хранител когато го облада демон. Опитах да го прогоня от човека и успях но това му струваше живота... - Замлъкнах когато спомените връхлетяха ума ми толкова ясни сякаш беше вчера. Разтърсих глава, за да се отърся от тях.
- Отне ми време да се стегна след случилото се. Тогава се запознах и с Рейдж. Той беше моята упора в онзи момент помогна ми да се справя... Е в крайна сметка се влюбихме. Той беше и все още е всичко което бих могла да искам от един мъж. - Усмихнах се глуповато само като си помислих за него.
- Но да кажем, че това не се одобри връзката ни. А и той си пада хм, как да го кажа бунтар. - Засмях се леко. Погледнах я и забелязах, че май и е интересно. - Както и да е. Имаше доста провинения и след поредното беше изгонен от рая. Сега живеем в 1 имение не далеч от тук. По скоро той живее в него а когато не съм в рая, съм с него. - Замълчах и й дадох време да каже нещо.

» Спртни и ежедневни дрехи
» Магазин за детски дрехи Kids Style