Обувки, чанти и друи аксесоари

Моля слагайте снимки на закупената стока.

Разхождах се и реших да вляза в 1 магазин за обувки. Крайно време беше да се поглезя с някой или няколко чифта обувки на висок ток. Последните няколко дни ми беше доста скучно от както приятеля ми трябваше да замине по спешност. Надявах се да си намеря компания, ако не за друго то поне за пазар. Разглеждах един чифт сини обувки , които реших, че много ще си подхождат с роклята ми днес. Докато пробвах как ми седят се замислих, че няма да е зле след пазара, ако не си намеря компания може отново да се върна в рая за малко. Точно се отправях към следващия чифт, който възнамерявах да пробвам когато в магазина влезе едно много красиво русо момиче. Веднага разбрах, че е вампир по миризмата й. Тя ме погледна и се усмихна. Приближих я и аз също и се усмихнах.
- Здравей. - Казах с надеждата, че може пък и да си намеря компания.

Влязох в магазина без някаква цел. Исках просто да разгледам, а и можеше да си харесам нещо. Почти веднага очите ми се впиха в един чифт обувки. Просто се влюбих. Премерих ги бързо, за щастие имаше моя номер, паснаха ми идеално. Точно когато отивах към казата, за да ги платя някой ме заговори. Носа ми веднага отчете, че зад мен стои ангел, така че се усмихнах мило и се обърнах. Зад мен стоеше красиво тъмнокосо момиче. Изглеждаше готина.
-Здрасти. Аз съм Вероника, Вероника Марс... А ти си? - Завърших с въпрос и ми се стори, че прозвучах доста тъпичко.

- Аз съм Катрин. - Усмихнах се. Платих обувките и жената ми ги подаде опаковани. - Ей, може да прозвучи нахално, но си търся компания за шопинг... ако искаш да се помотаеш с ангел? - Ужас това прозвуча не нахално, а направо кошмарно. Момичето ме погледна малко странно, може би учудено или пък стреснато?
- Не няма значение забрави. Не искам да ти се натрапвам, но май точно това направих. - Смръщих се сама на себе си. Не бях свикнала много в общуването с други освен ангели и повечето пъти опитите ми се проваляха. Погледнах момичето чакайки реакция и отговор.

Засмях се тихо. Явно доста се беше притеснила и в момента ми се искаше Логан да е тук, за да разбера какво си мисли.
-Хей, хей не си нахална. С удоволствие ще се разходя с теб по магазините. - Обърнах се към продавачката и и подадох кредитната си карта. Беше ми много по-лесно да плащам с нея отколкото в брой, а и се чувствах доста по-спокойна. След миг се обърнах към Катрин.
-Е, накъде?

Отдъхнах си когато се съгласи. И все пак ми беше леко притеснено.
- Мислех си да обиколя и магазините за дрехи. Какво ще кажеш? Между другото Вероника е много хубаво име. - Погледнах я и се усмихнах леко.
- Как ти казват на кратко или предпочиташ да използват цялото ти име? - След като и двете платихме излязохме от магазина, огледах къде е най - близкия магазин за дрехи. Когато съм нервна започвам да бъбря прекалено много затова се опитах да държа устата си затворена за да не изглежда, че окупирам разговора. Как ми се искаше Рейдж да е с мен винаги знае как да ме успокой.

» Магазин за обувки "Dans"