Езерото

- Боже мили! Или по-точно Вампире мили! - каза си Аманда и седна до брега на езерото. Веднага щом седна на листата се чу едно "Пуук" на клонче до мен. Тя веднага се обърна, но не видя никой.
-Онее-чан! Това ти ли си? - попита я някакъв сладък гласец. Сети се, че е една от малките ми сестри...но те бяха мъртви или поне тя така смяташе, защото не ги бе виждала от убиването на нейните родители...
-Кой е? Веднага се покажи измежду този гъсталак! Не е нужно да се криеш няма да те изям! - каза Аманда и стана с гръп към този, който се показа. Веднага "този" някой се нахвърли на гърба й и й заговори със сладкият си гласец:
-Онее-чан! Ти най-накрая си се трансформирала? Онее-чан толкова много те търсих...Не мога да изкажа колко съм щастлива да те видя!
Аманда се стъписа...
- К-Кокоа? Ти ли си? - тя свали момичето от гърба си и веднага я прегърна. - Кокоа...Кокоа...и ти ми липсваше! Малката какво правиш тук? Къде са Руби, Шираюки, Курумо и Юкари?
- Мока-чан...не съм ги виждала от много време...за съжаление. Хайде заведи ме там...там, кудето живееш! Искам да те видя и да ти разкажа малко повече!
- Д-добре тогава! - Мока се исмихна и поведе сестра си към имението си...

П.П. Мока - ударението е на "о" и е прякора на Аманда.