Mystic World

Обикновен град на пръв поглед... Но притежаващ много мистични тайни...
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Кафе "Express"

Go down 
АвторСъобщение
ВеРоника МаРс
Админ
Админ
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 514
Join date : 08.08.2009

ПисанеЗаглавие: Кафе "Express"   Вто Ное 10 2009, 04:47


_________________

Знаешь ли ты? Вдоль ночных дорог
Шла босиком, не жалея ног…
Сердце его теперь в твоих руках,
Не потеряй его и не сломай.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://forrks.bulgarianforum.net
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 08:53

Бе доста мрачна сутрин, изглеждаше така сякаш всеки момент ще завали. Точно сега ли ми бе хрумнало да се разхождам, това изобщо не бе добра идея, но преди час времето бе доста по добро макар и да нямаше слънце. Едри капки започнаха да падат от небето . Трябваше да се скрия някъде и за щастие наблизо имаше едно кафе. Никога не бях идвала тук преди, но винаги си имаше първи път.
Влязох вътре мястото изглеждаше приятно и не бе никак пълно, което бе хубаво, мразех претъпканите заведения, трудно можеш да си намериш място, а и е толкова шумно. Огледах се и си избрах една маса близо до входа. За съжаление обаче явно щях да пия кафето си сама, защото не видях никой от новите ми познати и приятели, но това нямаше значение, така или иначе вмомента исках малко спокойстивие и уединение.
Не след дълго сервитьорката дойде да вземе поръчката ми. Взех си капучино и гофрета с шоколад и без туй не бях закусвала, а й се нуждаех от малко калории и шоколад, който да повдигнат настроението ми в този мрачен ден.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 09:34

Прекарах нощта сама. Дерек бе отишъл по работа на Шефа и щеше да се върне след седмица, а аз - останах съвсем сама в новия непознат град. "Лоша идея е да се установяваш на едно място, когато си на повече от 100 века, Хестия" - повтарях си, докато тичах през проливния дъжд навън. Когато излязох времето беше чудесно за разходка, а сега - хиляди ангели, защо не си взех поне чадър.
Докато мислите в главата ми се мъчеха да се подредят, пред погледа ми се появиха няколко сгради. Една от тях беше малко светло кафене. Изглеждаше приятно а и нямаше много хора. Като не мога да се разходя навън, поне да пия още един фреш, помислих си преди да вляза. Заоглеждах входната врата - простичка дърворезба около голямото стъкло показваше сцена от Библията. Хах, бях там и ако Луцифер изглеждаше така аз определено щях да си спомням. Е, какво да очакваш от новите "художници". И все пак нека да не бъдем толкова критични. Плъзнах ръка по металната дръжка и я дръпнах като опарена.. Статичното електричество лови дори и ангелите. Дали да не си отива направо.
Отправих поглед към небето - облаците се сгъстяваха все повече и ако не побързам ще става вир вода. Натиснах решително бравата и влязох. Няколко възрастни мъже, навярно елфи, ми се усмихнаха дружелюбно. Кимнах им леко и отидох до бара.
-Седнете, сервитьорката ще дойде при вас. - учтиво ме подкани бармана, плъзвайки поглед по тялото ми.
Идиот, не виждаш ли че съм ангел, как няма да съм красива, по-добре спри да ме зяпаш!
-Не, искам фреш от портокал и лимон без захар и с точно три кубчета лед, два пъти по-голям отколкото го предлагате. Донеси ми го възможно най-бързо. - казах аз, примеждайки се леко над бара.
-Да, госпожице. - промълви едва младока, видимо притеснен.
Намигнах му мило и се обърнах... и кого да видя на масата в дъното - госпожица Прайд. Надали щеше да ме помни. Дори аз изпитах затруднение докато се сетя коя е. Милата ми близка приятелка, която се изгуби в сенките след една от битките ми с демоните. Дали да я притесня - изглежда замислена. Какво пък, не съм я виждала от няколко века, ще ми отдели пет минути.. ако ме помни..
Оставяйки банктнота, с която да платя фреша и се запътих към Ванеса..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 09:46

Отпих от топлото си капучино мислейки си за Ейдриън момчето, което открадна мислите и сърцето ми. Още що го видях усетих нещо специално и се надявах чувствата ми да не ме подведът. Беше странно да изпитвам нещо към него, та ние едва се познавахме, но този път може би трябваше да се оставя на течението и да видя как ще се развият нещата по между ни. Нямах търпение отново да видя русокоското, който ме оставеяше без думи..
Чух тихи стъпки да приближават масата ми изваждайки ме от унеса ми. Обърнах се и видях познато момиче да приближава масата ми. В първите няколко секунди не можех да се сетя, коя е макар и лицето й да ми изглеждаше доста познато. След няколко мига най- после се сетих коя е красивата девойка - Хестия. Моя много добра приятелка, която не бях виждала одавна. Това стопли деня ми и ме накара да се усмихна, бях толкова щастлива да я видя, но ми бе малко трудно да си представя какво правеше тук във Форкс? Може би бе на поредната си мисия. Вероятно и брат й Дерек бе някъде наоколо, но май го нямаше в кафенето. Доколкото помнех те бяха почти неразделни.
- Хей - казах и я прегърнах. - Не мога да повярвам, че те виждам имам чувството, че сънувам.- допълних и я подканих да седне до мен.
Имахме толкова много да си разказваме, толкова много неща се бяха случили в живота и на двете ни. Нямах търпение да науча всичко, което съм пропуснала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 10:06

Ванеса ме прегърна сърдечно.. Хей, тя ме помни! Усмихнах се сърдечно и отметнах няколко кичура коса докато сядах.
-Не вярвах, че ме помниш. - казах аз, поставяйки ръцете си в скута.
-Не вярвах, че ще те видя тук, Хестия. - отвърна ми радостно Ванеса. - Нова мисия ли? - попита тя, поглеждайки леко към тавана, за да не казва името на шефа.
Засмях се от сърце. Ето това момиче можеше да ми оправи деня.
-Не, мила. Този път по мисия на .. - и потупах сърцето си.
-Какво?! - очуди се жената. - Любов покрай теб? Отново? Това е..
-Не бързай да се радваш. - смигах й аз. - Няма любовник. Имах нуждата да съм далеч от всичките крилати създания там горе. Побъркаха ме 100 години.. пък и пак съм пред изгонване.
-Ей, няма да се спреш. - плахо отвърна Ванеса.
-А, не не брат ми имам предвид. Не бивало да си похабявам дарбата. - завъртях очи с досада.
-Ф..фрешът Ви, мадам. - какво да видя - барманчето беше дошло само да донесе напитката.
Смутолеви нещо нещо като "сервитьорката излезе в почивка" при въпросителния ми поглед.
-Е, хайде остави го де. - намигнах му пак. Докато го оставяше на масата докоснах ръката му, точно над китката. Ванеса разшири очи срещу мен.
-Болката изчезна, нали? - попитах аз вече тихо и със спокоен глас.
Момчето ме погледна смаяно и оголи кучешките си зъби. Без да отдавам значение на това, върнах погледа си на моята приятелка.
-Е, мила, разкажи ми какво се случва с теб напоследък?
Жената отхапа от гофретата със шоколад и ..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 10:20

- Ами срешнах един човек.. - започнах човъркайки вкусната гофрета в чинията си.
- Ооо- каза Хестия и ми смигна.- Някой май е хлътнал.
За радост или пък не тя беше права, тя ме познаваше доста добре вс епак бе една от най-добрите ми приятелки. Радвах се, че не съм човек, защото вероятно щях да се изчервя, а това нямаше да е никак приятно за мен. Отпих от капучиното печелейки още малко време.
- Хайде разказвай де - подкани ме приятелката ми.
- Ами всъщност се преместих тук на скоро и за мое огромно очудване срещнах най-добрата си приятелка Вероника тук, мисля, че съм ти говорила за нея. - тя ми кимна да продължа. - Та това няма значение сега. Ами срещнах го съвсем скоро, но още щом го видях.. не знам не мога да го опиша. Той ме кара да се чувствам невероятно.. - допълних и отново замечтах за невероятните му морско сини очи. И нещата се развиха доста бързо.
- Радвам се за теб мила- допълни брюнетката отпивайки от фреша си.
- Не мислиш ли, че прибързвам.. с него ? -попитах леко несигурно.
- Ако съдя по изражението ти, когато говориш за него - не определено не прибързваш - отвърна Хестия.
- Надявам се да си права - усмихнах се. - А сега ти ми разкажи за себе си искам да знам какво съм изпуснала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 11:19

-Няколко разбити сърца, едно две сбивания с онези дялочета на Луцифер.. и Лукас. - казах аз тихичко. Глупачка, не трябваше да изтърсваш всичко наведнъж. Хайде пак.
-Изивянай, исках да кажа, че доста интензивни години преживях. Първо приключихме битките за сега с демоните. Поне този път останах жива и здрава.. После започнах да скитам из света за да използвам дарбата си.. Доста натоварващо е .. всички, които знаят те гледат право в очите с влажен поглед като на малко кученце и искат ли искат.. големи егоисти са.
-Е, добре ти правиш каквото можеш. - отвърна Ванеса объркано.
-Да, така е. И се справям много добре, трябваше да вкарам малко драматизъм... Извинявай, тази сутрин станах от грешната страна на леглото явно.
-Не си загубила чувството си за хумор.
-По-скоро ексцентричността си. - усмихнах й се аз и отпих отново от фреша.
Горчивият вкус на лимона се примесваше с сладкия портокалов сок, завихряйки се в поредица от различни нюанси от вкусове. Да си ангел си има предимства.. усещаш не един, а цели 15 вкуса в една чаша.. После се облегнах пак назад, придърпвайки ръкавите на червената си риза. Ванеса се усмихваше. Едновременно се радвах и.. за бога.. аз ли се бях променила толкова, че да очаквам от всеки да има скрито намерение. Хайде, Хестия, стига, спри се. На ново място си, с нови хора, всичко започва от начало..
-Извинявай.. - казах и се усмихнах искрено - Мина много време от както съм си говорила с близки, освен Дерек. Който междуврочем замина за седмица.
-Еха, тъкмо се чудех къде е. - отвърна жената срещу мен. - Отдавна не съм го виждала и него.
-Какво да ти кажа - паднал ангел - красив, чаровен, миличък.. направо на опашка му се редят. И все още е сам.
-Да.. а кой е този Лукас? - попита Ванеса с нескрит интерес.
-Ами.. аз такова.. - в гърлото ми заседна буца. - Бившият ми приятел. Чието сърце не аз разбих. - Да спра или да продължа? По*добре да продължа. - Почина в катастрофа и не ми разрешиха да го съживя.. загубих и нероденото ни дете. Тогава Дерек ме измъкна от дупката в която бях попаднала.
-Съжалявам.. - стисна ми ръката Ванеса.
Бях забравила колко са студени вампирите. Потръпнах, но не се дръпнах.. Липсваха ми приятелските жестове напоследък. Стиснах ръката й в отговор и се усмихнах колкото можах:
-Но сега съм на ново място. Това се случи преди много векове. Очакват ме нови приключения със .. стари приятели, а какво по*хубаво от това. Като за начало.. кога ще ме запознаеш с младежа.. грабнал сърцето ти? * засмях се аз от сърце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 18:42

Притеснявах се за нея, тази история с Лукас я бе наранила доста искаше ми да мога да й помогна някак, но не знаех как. Реших да не човъркам темата, защото си личше колко е болезнена. Може би щяхме да говорим пак след време, когато и ако тя искаше да отворим отново тази тема.
- Ами скоро - казах и се усмихнах.- Много скоро.
Отново отпих от капучиното и се загледах в старата си приятелка, която да кажем, че изобщо не се бе променила, като външност. Все още си беше същата красавица и все още всички мъже губеха ума и дума пред нея.
- Ще те запозная и с Вероника, мисля че ще си допаднете.
- Това беше най-добрата ти приятелка нали? - попита Хестия, за пореден път отпивайки от напитката си.
- Точно така - отвърнах и се усмихнах бях адски щастлива, че е тук.
- Като говорим за братя, къде се губи твоят? - попита ме красивата девойка.
- Ами с Джъстин се скарахме.. - недовърших изречението, честно казано скоро не бях мислила за това.
- Съжалявам мила.- мило ми се усмихна брюнетката. -Какво е станало?
- Ами имаше едно човек.. Александър. Брат ми не го харесваше, а аз се влюбих и нямаше какво да направя. В крайна сметка Джъстин се оказа прав, един ден Алекс просто изчезна бе з да ми каже нищо, тръгна си. Тогава разправийте с брат ми станаха още повече , накрая не издържах събрах си багажа и.. дойдох тук. Той ми липсва.. - казах замислено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 17 2011, 23:25

Лоша работа. Познавах брат й от доста време и знаех какъв инат е. Надали се беше променил много, а историята, която ми разказа Ванеса за този Алекс.. мога да си представя колко гневен и притеснен е бил... Погледнах загрижено младата жена. На никого не му е леко. Погледа ми, изпълнен със смесица от състрадание и загриженост срещна нейният, който издаваше колко силна и непреклонна е тя..
Бях значително по-възрастна от нея по стандартите на моя народ и въпреки това все още се чувствах като дете. Всъщност до сега по Земята не бях срещала ангели, по-възрастни от мен. Трябваше да съм мъдра и да кажа на приятелката си нещо, което да е помогне да олекоти товара, който носеще на плещите си, ала думите не излизаха от устните ми.
-Вярвам, че ако достатъчно силно го искаш, всичко ще се оправи. - казах й аз го уверено, защото наистина бях убедена в правотата на думите си. - Ако трябва и аз ще помогна. - намигнах й из и прокарах пръсти през косите си за да ги отметна назад.
-Ами не съм сигурна какво точно ще се случи от тук нататък. - отвърна кратко Ванеса.
-Ей сега ще ти кажа какво ще се случи, Прайд. Ще излезем скоро да се позабавляваме както едно време.
Младата жена тъкмо отхапваше от гофретата. Усмихнах се и изчаках да преглътне. През това време отправих поглед през прозореца - навън все още валеше силно. Облаците се виеха така, сякаш никога няма да се разпръснат. Напомниха ми на едно от пътешествията ми до Волтера - малко призрачно градче, в което ми се бяха случили едни от най-странните неща в живота ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Пон Юли 18 2011, 01:46

Още малко и щях да приключа с гофретата, беше му трудно да я изям, но щях да опитам. Хестие със замислен поглед се бе вгледала навън през прозореца наблюдавайки едрите дъждовни капки. Изглеждаше че дъждът нямаше скоро да спре, това си личеше по тъмните буреносни облаци. Но бях в доста приятна компания тъй че това не ме бъркаше особено можех да прекарам и дни с моята приятелка.
- Имаш предвид отново да се разбием в някой бар или дискотека? Както преди? - не можех да повярвам мислех, че се е кротнала, но за щастие явно не бе така.- Няма да е същото без милото ти братче, но мисля е и сами ще ни е доста забавно.
- Определено и сами можем да купонясваме - каза брюнетката връщайки погледа си към мен.
И двете имахме нужда от разсейване, напомнянето за тази случка с брат ми и Александър ми подейсва като студен душ. Но може би бе време да го потърся, може би трябваше да се сдобрим ако и той го искаше, защото адски много ми липсваше и не исках да продължаваме така още дълго време. А и знаех, че ако аз не направя първата крачка той няма да го направи.
- За какво си мислиш ако не е тайна - Хестия отново гледаше със замислен поглед, чудех се какво е превзело мислите й.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Пон Юли 18 2011, 02:45

-Отдавам се на спомени. - отвърнах замислено.
Не, Хестия, не е сега времето да се вглъбяваш в себе си, имаш цяла седмица докато го няма Дерек, стегни се. През главата ми преминаваха какви ли не мисли. Волтера сякаш се беше пренесла във Форкс. Не исках повече призрачни градове, призрачни сенки и призрачни истории.
Не знаех и как да отговоря на добрата си стара приятелка. Да й кажа просто, че съм се отплеснала за малко или да й разкажа какво ми се бе случило. Хвърлих един последен поглед през прозореца - явно имахме доста време тук още, а напитката ми беше почти свършила. Посегнах към чантата си и извадих отвъртре тъмно шише. Развих капачката и изсипах половината от кристално чистата течност в чашата си. Ванеса ме гледаше с почуда. Не изчакаках да ме попита, а направо й отговорих:
-Спокойно вода е. Така си разреждам фрешовете, че винаги на дъното много се утаяват. - по лицето на Ванеса се разля облекчение. Добре, явно всички ме приемат за алкохолик, а какво пък те губят.
-За какво се бях замислила ли? - продължих без да давам възможност на милата ми Прайд да вземе думата. - Преди доста години бях в едно градче - Волтера - може би си го чувала. Замислих се за последното си пътешествие до там..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Пон Юли 18 2011, 06:04

Май това не бе особено хубав спомен за нея, защото стана сериозна и някак тъжан може би. Беше ми трудно да разчета изражението й в момента, но не исках да я карам да си спомня болезнени неща исках да е щастлива и да е добре.
- Хей не е нужда да ми разказваш ако не искаш миа - казах и се усмихнах мило, внимавайки да не изкарам вампирските си зъби на показ, защото усмивката ми с тях бе по скоро плашешта, а не мила и дружелюбна.
- Ами.. незнам - несигурно отвърна Хестия.
- Виж няма нужда. Не искам да се натъжаваш, а и си помисли за довечера - намигнах й допивайки капучиното си.
- Може би си права - отвърна момичето и махна унилото изражение от лицето си.
Радвах се,че вече нямаше и следа от него, а усмивката озари лицето й. Сега найстина изглеждаше като ангел, а й не й отиваше да е тъжна.
- Определено съм права - допълних слушайки барабаненето на дъжда отвън.
Той явно нямаше никакво намерение скоро да спре. Радвах се, че съм вътре на сухо не ми се искаше да стана мокра кокошка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Сря Юли 20 2011, 01:04

-Често ли вали тук? - попитах аз, заглеждайки малките капчици, танцуващи своя завихрен танц онвън.
-Ами не. - измъкна се от мислите си Прайд. - А и аз съм отскоро тук. За пръв път вали от както съм се нанесла.
-Еха, значи няма да ми е толкова трудно да наваксам. - намигнах й аз приятелски и отново отпих от вече разредения фреш.
-Така е, колкото и години да сме били разделени, сега всичко е все едно сме се разделили вчера. - развълнувано отвърна Ванеса.
Усмихнах се в отговор и над масата ни се настани мълчание. Дори и мълчанието с приятели беше приятно. Бях забравила какво е да имаш близки хора около себе си. Е, освен Дерек, брат ми, ама той се държеше твърде наставнически и свойствено понякога. И въпреки това си го обичах.. много.
-Ей, Хестия, какво правят Твоите?
Това беше жаргон да ме попита как е в Рая. Хаха, интересен въпрос да зададеш на ангел.
-Ами как да ти кажа.. Все едно са в Рая. - прехапах устни така, сякаш издавам голяяма тайна.
Ванеса се позасмя. Един от малкото хора, които разбираха поне малко тънкия ми хумор. Отметнах коси назад, присвивайки очите си за да видя по-добре катеричките по дървото отсреща, когато Ванеса леко се поизправи. Реших, че се подразнила от краткия ми отговор.
-Ами спокойно е сега горе, скоро не съм ги посещавала, ама сигурно пак ще трябва да намина тия дни (aко някой ангел иска да пишем РП в Рая да пише ЛС след като приключим това :D )
-Да, добре. - отвърна ми кратко Ванеса. Не я разирам, защо ми се издразни? Тъкмо да попитам, когато тя заговори преди мен. - Мъжът там, много ми е познат. Я се обърни и виж дали е този, за когото си мисля.
Кой ли можеше да е? Навярно Прайд вече се бъркаше, нямахме почти никакви живи общи познати вече. Въпреки това се обърнах, любопитството в мен се надигаше все повече.
-О, мила... - бяха единствените думи, които чух да се отронват от устните ми..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Съб Юли 23 2011, 08:50

-О, мила... - въздъхна Хестия, а очите й сякаш щяха да изфръкнат от орбите си, явно не бе очаквала да види този човек точно тук.
- Това не е ли.. - не довърших мисълта си, все още гледайки с шокиран поглед, надявах се да не бъркам, но май бях на прав път.
- Дерек - довърши вместо мен приятелката ми.
И двете бяхме адски изненадани да го видим тук. Мислех, че е на някаква мисия и че няма да се върне скоро, както и сестра му, това си личеше по изненаданата й физиономия.
Красивотот момче ни забеляза и се усмихна дали на нас или по точно на забавните ни изражения не бе много ясно, но нямаше значение, толкова се радвах да го видя. Денят ми ставаше все по хубав първо Хестия, а сега и Дерек бях толкова щастлива да ги видя.
С усмивка той се приближи към масата ни, не знаех дали ме е познал и изобщо дали ме помни.
- Какво правиш тук? - попита брюнетката леко озадачена.
- Здравей на и теб сестричке - отвърна закачливо момчето и погледна към мен . - О.. Ванеса ?!- сега бе негов ред да се изненадва, явно не ме бе отразил преди малко.
- Здрасти Дерек - усмихнах се и го прегърнах.
- Не сме се виждали от.. - започна той опитвайки се да се сети от кога.
- .. от доста време - ухилих се и го подканих да седне на масата.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 24 2011, 00:47

Обичам изненадите, но тази не ме зарадва особено. Имаше причина да се притеснявам от преждевременното му завръщане - явно имаше проблем.. Или е свършил прекалено бързо, което щеше да ми създаде на мен проблеми - голямото его на брат ми можеше ли да се разрастне още? Преглътнах и се усмихнах, станах и го прегърнах в крайна сметка.
-Ще поостана, да. - ухили се Дерек и се намести удобно на стола до мен. - Малко вали отвън.
За мен коментарът му бе излишен, но явно Ванеса му се зарадва. Ха-ха, защо ли не се учудвам - всички останали го имаха за ангелче.
-За това се срещнахме със сестра ти тук. - побърза да отбележи Прайд.
-Радвам се за вас, момичета. - отвърна наставнически Дерек.
-Ей, вече не сме деца. - отвърнах му аз, присвивайки леко очи.
-И аз те обичам, сестричке. - отвърна Дерек, като погали косата ми с ръка. - Не ти ли бях казал къде стоят чадърите? - Попита леко раздразнено той.
-Ами ти ми каза, обаче когато излизах не изглеждаше като да вали. - заоправдавах се като малко дете аз. Брат ми винаги успяваше да изкара на повърхността малкото дете в мен.
Чаровникът се засмя за пореден път и отправи поглед към приятелката ми:
-Е, как красива млада вампирка като теб се е оказа в това забравено от Бога място?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ванеса Прайд
Кучката на форума*
Кучката на форума*
avatar

Местожителство : Форкс
Брой мнения : 44
Join date : 06.11.2009
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 24 2011, 01:17

Ами скарах се със Джъстин.. - за втори път тази сутрин ми се наложи да разказвам това. - И то за нещо за, което бе прав и естествено не пропусна да ми го натякне. И реших, че може би трябва да се преместя, да пожиея сама.
- Вероятно се е притеснявал з апо-малката си сестра- отбеляза Дерек.
- Да.. както ти за нея - ухилих се.
- Тя все пак е малката ми сестричка - каза момчето и погледна закрилнически към Хестия, която завъртя очи с отегчена физиономия.
- Одавна вече не е никак малка. А ти все още се държиш с нея като с дете. - казах отпивайки от питието си.
- Не съм се променил особено май - отвърна красивият ангел и се усмихна.
Найстина не се бе променил особено, изглеждаше ми същият и все още се приятесняваше толкова много за сестра си. Напомни ми за брат ми, който адски много ми липсваше вмомента.
- Никак даже.. е може би малко станал си още по красив.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хестия Джоунс
Ангел
Ангел
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 17.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   Нед Юли 24 2011, 07:35

-Ей, недей ме лъскай, може да ми хареса. - чувството за хумор на брат ми ме убиваше, но за вече 130 века все още не можех да го променя. А и вече бях спряла да се опитвам.
-Сама истина казвам. - отвърна младата жена. Не, недей да го правиш, Вани, наистина недей!!
-Вампирките винаги сте ми били слабост. Особено брюнетките. - ухили се услепително.
-Полека, тя е обвързана. - протегнах ръка и накарах брат си да се облегне назад.
-Ей, сестричке, не разбираш от шеги. - засмя се Дерек. - Спокойно, госпожице Плайд, нямам намерение да ви отмъквам от вашия приятел. Особено след като имам предположения кой е. Във Форкс няма случайни хора. Вие двете между другото какво ще правите довечера?
-Ами смятаме да си легнем в 8 след "Сънчо", като добри деца. - отвърнахме в един глас с Ванеса и тримата избухнахме в смях.
-Добре, значи в 11 да се уговорим някъде? - попита Дерек със светнал поглед.
-Ние си мислехме да вечер по женски. - отвърнах аз несигурно аз, въпреки че усмивката ми май още . - Да си припомним старите времена.
-О, хайде Хестия, нищо няма да ни стане ако и той дойде с нас.. - отвърна съвсем спокойно Ванеса.
-Ох, все забравям какво ми е момиченце и той. - прехапах по типичния за мен устни аз и погледнах дяволито към Дерек.
-Ей, ангелчето ми. - в погледа му проблясваха искри.
-Мой си, дяволе. - смигах му и опих последната глътка от течността в чашата си. После посегнах към капучиното на батко. Отпих глътка и му взех бисквитката.
-Е, това ли заслужавам?! - попита Дерек разочаровано. - Живееш в дома ми, а сега и бисквитките ми ядеш.
-В къщи съм опекла джинджифилови и канелени. Тази само щеше да ти развали вкуса. - отвърнах аз усмихвайки се още по-широко.
Ванеса явно искрено се забавляваше с нас. Бяхме като типичните брат и сестра - често се заяждахме, обаче въпреки това много силно се обичахме..
Погледнах към прозореца - дъждът бе спрял за малко, ала купестите облаци наближаваха отново градчето. По-добре да побързам преди да е заваляло пак. Казах си довиждане с Дерек и Ванеса, които щях да видя още същата вечер и побързах към вкъщи..

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Кафе "Express"   

Върнете се в началото Go down
 
Кафе "Express"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Mystic World  :: Форкс :: Център на града-
Идете на: