Магистралата към Испания

След като всички слязоха от колите започнах да обеснявам.
-Ами първо семейството на Логан, въпрек че са вегетарянци, не мисля че ще приемат добре миризмата на морко куче. И второ мисля че на Едуард ще му е далеч по спокойно ако Джейк не е около Ренесме. Въпреки че обожавам Джейк да е около нас, супер готино е с него, моето мнение е това... Но все пак решението си е ваше.... Идват. - Всички се обърнахме към посоката в която гледах. След малко Неси и Джейк слязоха от колата. Тя ни прегърна набързо и попита.
-Е, какво става? Защо ще ходим до Испания - не че се оплаквам? И защо Джейк не може да дойде? - Тя гледаше към Бела, която отвори уста, за да обясни.

-Миличка, няма някаква основателна причина да ходим, просто за разнообразие. А относно Джейк, трябва да поговоря с някои хора... - целунах я набързо и дръпнах Едуард. Джейк изпуфтя.
-Едуард, приеми го. Вече е факт, те са заедно. Защо просто не ги вземем?
-На семейството на Логан няма да му хареса, ето защо
-Добре, ако семейството на Логан го приеме без проблем, ще мирясаш ли?
-Най-вероятно не... - пуснах го и размятках ръце
-Ето за това говорех! Голям инат си!
-Какво?!? Просто не искам да ги гледам по този начин. Когато се държаха като голям брат и малка сестрачка ги търпях. Но сега...
-Джейкъб беляза Ренесме вече. Искаш не искаш, трябва да са заедно
-И отново защитаваш него... - птомърмори той и се врътна
-Ааа не не не, ревността ти не може да се намесва тук. - Неси и останалите се заливаха от смях, а Джейкъб гледаше безчувствено. Млъкнах и се обърнах към тях
-Взимаме Джейкъб! Точка по въпроса! - тръгнах към колата. Мамка му, сега Едуард ще ми опява през целия път...

-Чудесно, хайде по колите. - Погледнах притеснено Логан. Естебан, няма да е против Джейк, напротив. Ейн и Бъфи те обичат твърде много, за да мрънкат и преполаган че ще се харесат с Джейк. А, можем само да се надяваме че Спайк няма да е в имението. Логан само ми кимна. Телефона му звънна. Чух гласа на Ед.
-Хайде да отбием. Джейк, Неси и Ви трябва да се разтъпчат...
-Добре. - Годеника ми отби колата в страни. И всички слязохме.

Слязохме от колите, слава богу Едуард почти млъкна на 3тата минута
Отидох при Джейк
-Джейк, ще се грижиж за нея, нали - той ме изгледа оттегчено
-Знам, но се притеснявам.. Наистина се надявам да те харесат. И те ще свикнат с миризмата.
-Мен никой не ме пита - ударих го лекичко
-Ние не миришем
-Така си мислите - промърмори той. Тъкмо щях да го ударя, когато Логан избибитка с клаксона
-Логан, много добре знаеш, че и да беше подшунал "Хайде, тръгваме" щеше да има същие ефект.

» Площад Испания
» Магистралата към Сиатъл
» Магистралата към Лондон
» Магистралата към Париж
» Магистралата към Порт Анджелис