Магистралата към Париж

Качихме се в колите и потеглихме. Татко караше много бързо. Аз и Джейк бяхме на задната седалка. Бях опряла глава в прозореца замислено.
-Мила, какво има? - попита мама.
-Нищо ми няма, спокойно, просто съм малко уморена.
Джейк ме издърпа към него и ме прегърна. Видях как баща ми изгледа огледалото за задно виждане. т.е. гледаше Джейкъб.
Неусетих кога съм заспала, но ми беше топло в прегръдките му. Събудих се когато почти пристигахме и попитах:
-Стигнахме ли вече?
-Не още! - каза баща ми с разярен глас.
-Спокойно.-успокои го мама и сложи ръка върху неговата на скоростният лост.

( Преди 1 час)
-Едуард, или си гледай пътя, или ми дай да карам
-Няма да ти дам - за разлика от моето шепнене, той говореше с обикновен глас
-Тогава ще отлепя огледалото за задно виждане, знаеш, че няма да ми е трудно. - след няколко секунди отзад Ви ни извика да спрем. Едуард отби и намали. Ви се осъмни, когато само аз и той слязохме от колата.
-Едуард, внимавай, може дъщеря ти и Джейк да се натискат сега - заяде се тя
-Не се натискат ... може би защото спят - избухта в смях той, а аз го предупредих с поглед. Отчаяно се опитваше да ги събуди.
След 5 минути обсъждане къде първо да спрем, най-накрая се съгласихме да отидем в хотел Франсис Парадайс.Качихме се в колите и потеглихме. Докато Едуард изпреварваше поредната кола, Неси промърмори нещо неразбираемо и се сгуши в Джейк. Той в отговор се усмихна и продължи да сънува. Едуард изръмжа, видял съня му, но се опита да се успокои.
-Стигнахме ли? - попита сънено Ренесме, Едуард още стискаше лоста за скорости
-Не още! - почти изръмжа той.
-Спокойно - стиснах лекичко ръката му, а той изпревари две коли подред

» Магистралата към Сиатъл
» Магистралата към Лондон
» Магистралата към Испания
» Магистралата към Порт Анджелис