Имението Фелър

First topic message reminder :

Имението отвън:


Градината:
http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/874/Image/butchart-gardens.jpg


Флоайе:



Моята стая:


Банята ми:



Дрешника ми с обувки:
http://4anta.com/wp-content/uploads/2009/08/022708_carey_400x400-300x300.jpg

Дрешника ми:


Стаята на Рейвън:


Нейната баня:

Дрешника и:


Дрешника и с обувки:


Стаята на Емили:

Нейната баня:

Дрешника и:



Дрешника и с обувки:
(същия е като на Рейвън защото не можах да намеря друг)



Вътрешния басейн:


Кухнята:


Барът в имението:

Стая за купони (част от бара):

Бална зала:

Стаята с аквариуми:
(ако искате да се порадвате на океански риби когато сте ни на гости...мястото е тук)


Коридорите в имението:

Трапезария:

Всекидневна 2:

Терасите:

- Да...така е най-добре. Сега още не съм свикнала с околността...когато свикна с хората, ааа вампирите и върколаците и тези чудовища тук...може да се отбия и да ти се обадя,че искам да се присъединя. - Аманда реши веднага отново да смени темата. - Явно няма за какво друго да си говорим, а? - изведнъж отзад (зад Аманда) се чу някакъв звук на силно отваряне на врата и затръшването й. След това някой се нахвърли на гърба й и й каза гневно:
Кокоа: Защо не ме взе с теб?! Онее-чан не съм те следила до тук да ме изоставиш в онова голямо имение!... - това бе сестра й Кокоа. Изведнъж тя бе спряна от ледения глас на Аманда.
- Кокоа, аз какво ти казах? Казах ти да стоиш в имението и да не мърдаш от там! - Кокоа се стресна и слезе от гърба й, наведе глава и се извини на Кейт за неудобството. После се огледа и каза с голяма усмивка на лицето:
- Искам гоо! Колко е готино! - повтори това поне пет пъти и се поуспокой.
- Кокоа ще те заведа удома! Няма да се натрапваш повече и няма да има повече караници ясно? - каза Аманда и стана като хвана Кокоа за ръката.
- Да Мока-чан... - Кокоа се натъжи, но все пак се подчини на сестра си.
- Кейт може ли по-късно с Кокоа да дойдем? Сега искам да си поговоря с нея... - без дори да дочака отговор Аманда излезе и тръшна вратата след себе си.

Кейт се събуди и протегна мързеливо ръце.
-Поредният скучен ден...-си каза тя поспаливо.
Момичето стана,влезе в банята изми се и влезе в дрешника.Тя се облече в блуза и дънки , а след това отиде при обувките.Избра си един чифт и слезе долу.Когато слезе,тя влезе в кухнята,направи си закуска и отиде в трапезарията.Когато се наяда,Кейт изми чинийте и излезе в градината.

Рейвън се прибра от посещението в родния си дом. Това кътче преди въплатявало спокойствие в душата й сега беше нещо като саборетина, но въпреки това тя нямаше търпение да го посети отново. Но бе повече от щастлива и тук със своето ново семейство и със сетра си. Рейвън спря пред къщата коят бе наричала свой дом от пет години. И бе крайно доволна че ще се види с Емили и Кейт. Застана на пред врата и я отвори с плавно движение след което извика:
- Кейт тук ли си?
Ако това бе обикновенна къща тя, можеше да изшепти и сестра й пак щеше да я чуе е, но в това голямо имнение нещата не седяха така, Рейвън трябваше да извика за да я чуят. Но този път не чу отговор което не я изненада и тръгна нагоре към стаята си. Прибра багажа си, взе си скицника и излезе в градината където видя Кейт и се извика от радост.
- Кейт здрасти. Върнах се.

Аманда и Кокоа бързо отвориха вратата сякаш влизат с взлом.
- Няма никой... - каза Кокоа като започна да души. - Има в градината две! - продължи Кокоа и поведе Аманда към градината. Когато вече бяха там Аманда се нахвърли върху Кейт и каза с нежен и мек глас без да обръща внимание на другото момиче.
- Кейт! Имам чудесни новини! Реших да се присъединя към вас! - каза тя, но когато видя момичето веднага си промени гласа на леден и студен. - Здрасти, аз съм Аманда Сю казвай ми Мока на кратко... - момичето си подаде ръката, а погледът й стана прекалено студен, а ако някой понечеше да я погледне в очите щеше да се оплаши.

-Здрасти Мока!-момичето и се усмихна леко и се изправи.-Айй!Мока това е чудесна новина!Добре дошла сред нас!Здравей Кокоа!Приятно ми е да се запознаем!Аз съм Кейт Фелър.-чак тогава тя успя да види сестра си.Реейййвъъъъъннннннн!!!-момичето даде на сестра си една мечешка прегръдка.-Много ми липсваше!Къде беше?Как си сестричке?Оу!За малко да забравя!-Кейт се плесна по челото и извади един гердан и го подаде на Кокоа.-Заповядай,мъниче.Това съм го избрала специално за теб.-След това извади още един и го подаде на сестра си.-Това е за теб,сестричке.Подарък за добре дошла!А пък това е за теб,Мока.Добре дошла сред нас!-тя даде на всички по една прегръдка.-Искате ли да влезем вътре?-ги попита тя.

-Кейт това е върха - каза момичето при вида на герданчето и прегърна на свой ред сестра си след което видя другите две момичета и им се представи:
- Здравейте аз съм Рейвън Майър накратко Рей или гарванче приятно ми е да се запозная с вас.
След което ги дари с усмивка до уши :D и каза:
- Хайде наистина да влезем вътре ако нямате нищо против - Каза Рейвън на двете сестри и ги покани да влязът.

- Мамка му! По-красив гердан не съм виждала! - изрева Кокоа докато си взимаше гердана. Закачи го и веднага започна да се фука. - Вижте, много е готино...много много готино...
- Мерси... - каза Аманда с ледения си глас. Сложи си го и веднага спря Кокоа на мястото си, защото тя тичаше нагоре-надолу. Отиде при Кейт и сестра й и ги прегърна, но в прегръдката нямаше и капка емоция и капка чувство. Това бе типично за нея.
- Хайде да влезнем вътре! - изкрещя Кокоа и се шмугна в прегръдката на сестра си.
- Да, нека влезнем...

Те влязоха в имението.Когато влязоха,Кейт ги попита:
-Искате ли тази вечер да преспите у нас?На Кокоа ще и хареса.Пък и може да разгледа имението по-добре.Тамън ще покажа стаята на сестра си.-тя ги поведе нагоре по стълбите.
-Радвам се,че герданите ви харесват.-тя се усмихна и започна да ги развежда из имението.

Когато стигнаха стаята и Рейвън отвори вратата и пред тях се разкри следната гледка: стаята бе цялата в лилаво и бяло но лилавото бе във всички възможни оттенаци. След това те се изкачиха по една стълбичка до дрешника и и стята с обувки но в ъгала имаше и друга стая. След като свърши обиколкото тя забеляза любопитството на по-малката сестра и я попита:
- Искаш ли да знаеш какво има зад онази врата.

- Уау...Яко...Готиноо...Страхотно... - викаше Кокоа при всяка една стая, която видеше.
- Кокоа... - каза Аманда изведнъж.
- Да, Онее-чан? Какво има? Уау! Со куул! - отново извика при поредната отворена стая.
- Спри се...не е нужно да се лигавиш...както преди. - каза Мока и отмести кичур коса от очите си.
- Да не искаш да кажеш... - Кокоа се спря на мястото си с огън в очите.
- Мхм...може би ще се стигне до това... - Аманда спря като направи такова кимване, което Кейт и Рейвън да забележат.
- Не! Не може да бъде...най-накрая. Ко-чан трансформация! - извика Кокоа и прилиепчето на рамото й се превърна в някакво странно оръжие.
- Знаеш какъв ще е изходът от това, нали? - попита Мока и отметна още един кичур коса от очите си и зае някаква странна поза.
- Да...най-накрая ще те победя! - Кокоа се усмихна някак самодоволно и се затича към Аманда. Явно щеше да се стигне до битка...между две сестри...

Кейт се засмя,но като чу за какво си говорят двете сестри,тя придоби сериозното си изражение.
-Стига.Никакви битки.-тя размаха пръст и после се сети за нещо.-Искате ли във вътрешния басейн?Може да се състезаваме.-Кейт се ухили.

- Не се намесвайте! - извикаха и двете в един глас.
- Това е битка, която чакам от толкова много години! Няма да ни прекъсвате! - явно Кокоа се бе надъхала толкова много, че нападна първа. Мока бързо мина отзад и я ритна силно. При този удар Кокоа изхвърча на един метър надолу по коридора.
- Точно това очаквах от теб Онее-чан. - усмихна се Кокоа самодоволно и нападна още веднъж. Този път Аманда я хвана за ръката и я метна назад като перце. Кръстът й играеше постоянно

Spoiler:

.
- Да Онее-чан събуди се от онзи сън! - Кокоа посегна и махна кръста.
Когато кръстът бъде премахнат Мока се сдобива с истинската си форма на А ранк вампир. Никой не може да й се противопостави...Нейните сили се увеличават многократно...

Говореше някакъв глас докато Мока се преобразяваше и бе обгърната от червен облак и прилепи.
Изведнъж отвън от светло стана тъмно, луната се показа, но не бяла, а червена. Най - накрая когато трансформацията свърши тя успя да се покаже изпод прилепите. Очите и от червени бяха станали още по-червени и заплашителни. Косата й от сребристо-бяла бе станала като от чисто сребро.
- Кокоа бъди готова! - Аманда се засили и удари Кокоа силно. Малката отхвръкна настрани и започна и тя да се трансформира (много трансформаци за един ден :д) "ААААА" се чуваше.
Изведнъж Кокоа се метна на сестра си в една голяма прегръдка.
- Онее-чан! Толкова чаках да видя тази трансформация сега последният удар! - замахна с оръжието си и успя да оцели Мока. Това бе краят! Аманда се ядоса и удари сестра си настрани като каза "Знай си мястото!" както винаги.
- Казах ти! Знаеш...изходът винаги е бил един и същ! Аз винаги побежадавам....
- Ще видим!
- СПРЕТЕ!!! - се чу от някъде явно бе от Кейт и Рейвън. Мока сложи кръста на мястото си и се преобрази отново в стария познат вампир.
- Къде отиваме сега? - попита Кокоа сякаш нищо се не бе случило. Но нямаше да се измъкнат просто така...очакваше ги яко конско!

-Не сменяйте темата!С Рейвън не сме тъпи и кьорави!Мислех да отидем във вътрешния басейн да поплуваме,но след това ваше изпълнение ще си лягаме!-Кейт им се караше като майка на малки деца.-Надявам се утре да не се повтаря и можем да отидем в басейна!Внимавайте в картинката.Каква е тази битка?!?Вие сте сестри,а не някакви животни,които се борят за плячката си!Повече такова изпълнение да съм видяла!-Кейт се поуспокои малко.-Повече да не съм видяла такова изпълнение!-им каза тя за последен път.-Хайде сега да си лягаме.-тя тръгна към стаята си.

Рейвън гледаше как сестрите се бият и с и спомни как най-добрата и приятелка то детсво се биеше със брат си. Но това беше нещо по опасно и за двете. Тя им хвърли поглед и се пробва да иизползва силата си върху малката сестра но там не видя нищо друго освен надежда за победа но при голямата имаше промяна. Тя беше толкова тъжна. Рейвън видя картини от миналото й и бе потресена.
След като се съвзе тя видя момичетата и проговори с нисък тон който показваше спокойствието и:
- По добре спрете преди да сте направили нещо за което ще зъжелявате цяла вечност.

- Я стига! Аз чакам тази битка от години!А, и вампирите ка... - развика се Кокоа сякаш казва на "майка" си едно силно и оглушително "Мразя те!".
- Кокоа аз ще продължа и ще обясня... - Аманда направи знак на Кокоа да спре. Кокоа кимна и се сгуши в сестра си.
- Преди да убият семейството ми...аз - Аманда Сю или както ми викаха в семейството Мока и сестра ми - Кокоа Шузен бяхме най-задружните. Всички други наши сестри ни се въхиштаваха как две сестри могат да се защитават като все едно са свързани някак. Не бях разказала истината за родителите ми...
- Мисля, че не е нужно да знаят цялата истина за нас двете... - прекъсна я Кокоа, Мока и направи още един знак и тя млъкна.
- Продължавам...та всички сестри бяха от едни и същи бащи, но от различни майки...затова и фамилите на всяка от нас е различна...жената с която живяхме преди да я убият бе майка на Кокоа и мен. Но фамилите ни са все така различни аз съм Сю, а тя Шузен...незнаем защо. А, и ние двете не сме такива вампири. Всеки ден в имението, в което живеехме се биехме.
- Да, очаквах този момент от толкова много години. Когато Онее-чан отиде да живее при баба аз нямаше с кой да се бия...останах сама, но ме взе приемно семейство и реши да се грижи за мен. Когато разбрах къде е Онее-чан избягах от там и дойдох тук в очакване на своята битка, в която най-накрая ще победя! - говореше Кокоа.
- Винаги аз печелех, но на нея не й стигаше! Винаги краят бе един и същ...аз побеждавах. - отвърна по-голямата сестра и веднага си хвърлиха погледи с Кокоа.
- Това е нещо нормално между нас! - казаха и двете в един глас като кимаха с главите си. - А,и вампири като нас...ние не можем да влизаме във водата. - отново изрякоха двете в един глас.
- Да, ако влезнем във водата веднага ще ни хване електричеството и ние ще се удавим в голяма болка и мъка... - говореше Аманда с нотка на притеснение в гласа. - ... вие ако искате си се къпете. Вас са ви ухапали и имате толкова много предимства пред нас, но и много отрицателни неща...ако искате си се къпете и вършете вашите неща. Ние с нея ще си се бием както обикновенно...
- Ако вие си лягате ние си тръгваме това не е нашето имение! - каза Кокоа и хвана сестра си за ръката. Мока я поведе нанякъде, но незнаеше накъде е изходът и се провикна от някъде при вратите на дрешниците:
- Накъде е изхода?
Наложи се да стоят там, където са чак докато тръгнат нанякъде, защото всичи си бяха легнали. Те се запътиха към стаите и видяха празна стая за гости.
- Явно ще пренощуваме тук...неможем да се измъкнем! - те легнаха на леглото и спаха много малко. Като чуха някой да става веднага излязоха от стаята и извикаха с колкото им глас държи:
- ПОМОЩ!!! ИЗГУБИХМЕ СЕ!

Кейт си спеше сладко-сладко,докато някакъв писък прекъсна сладкия й сън.Момичето разтърка очи,обу си пантофите и тръгна по коридора,където видя Аманда и Кокоа.
-Хм...Не можахте ли да оставите инстинктите да ви водят?Все пак сте родени вампири,а ние сме ухапани.Хайде!-каза Кейт и ги поведе надолу по стълбите.
Когато слязоха долу,тя ги попита:
-Ще си тръгвате или...?

- Амии...мислим да си тръгнем. Трябва да се преоблечем. Виж ни само... - Аманда показа омачканите дрехи и на двете. - А доколкото инстинктите ни...ами след като се махне кръста ми, мойте инстинкти намаляват значително...
- Да, да. А, моите още не са развити! - потвърди Кокоа и тръгна.
- Доскоро, после може да се върнем! Искам да се запозная с братовчетка ти...чао! - тя помаха на Кейт и тръгна след Кокоа. След не повече от две минути те бяха изчезнали.

Рейвън се събуди. Нещо я бе облизало (ОМГ). След като се съвзе тя сидя своето кученце Юки, то се казвашее така заради белия като сняг цвят на козинката си. Тя си облече това взе си лаптопа i-phone кученцето и слезе доло на закуска.
- Кейт Аманда и сестра й тук ли са. Защото нещо къщащта е много тиха.

Кейт видя сестра си.
-Добро утро,Рей.Аманда и Кокоа си тръгнаха.Ще закусваме ли?После можем да излезем в градината.-тогава тя видя кученцето й.-Здравей,Юки.-момичето я погали по главата и извади от джоба на дънките си една каишка и я подаде на Рейвън.-За Юки е.Дано й хареса.

- Не ми пука! Трябва да...
- Млъкни Кокоа! - Аманда позвъня и зачака. "Не може така! Как искаш такова нещо? Знам, че имаш нужда, но нужно ли е? Защо не искаш това, което ти предлагам аз!?! Мамка му! Слушаш ли ме въобще? Онее-сама..." Това бе сестра й, но тя въобще не си правеше труда и да чуе. Облегна се на стената докато чакаше.

Рей чу вратат да звъни и отиде да отвори.
- Аманда! Кокоа здравейте радвам се да ви видя. И че не сте сърдити на мен и сестра ми заради нетактичноста вчера. Влезте Емили трябва да дойде всеки момент.
След като Рей каза това покани двете сестри в къщата. За нея те бяха две много важни приятелки но незнаеше дали и те се чувстват така.

- Здрасти! Ам, Рей...нали мога да ти казвам Рей? Все едно Рей, а трябва да поговорим...но мисля...
- Ти какво!?! Отново ? Какво искаш да правиш...отново!?!? - прекъсна я Кокоа. Аманда се обърна към сестра си и й даде знак да спре. Малкото момиче веднага спря и замълча.
- Искам да се запознаем...не "искам" , а искаме да се запознаем с цялата група...та Кейт ми каза,че имате братовчетка...май името й беше Емили. Нали така? Мерси... - Аманда се сети, че стои още пред вратата и влезе хваната за ръка с Кокоа.
- О.О...къде е Кейт? - попита Мока и зачака отговор.

-Тук съм!-Кейт слезе долу.-Някой вика ли ме?-Кейт видя Аманда и Кокоа.-Здравейте!-момичето леко се усмихна и отиде при тях.-Мока ти наистина си държиш на обещанията.Здравей Кокоа!-тя се усмихна на по-малката сестра на Аманда.-Явно сте тук да се запознаете с Емили,а?Предупреждавам да не я ядосвате.За ваше добро е.-тя се изкикоти.-тя всеки момент трябва да пристигне.

Аманда се засмя леко като чу да не ядосват Емили.
- Ами ще се опитам да не я ядосвам. - каза тя със сърказъм. - Aми, както винаги! Никога не пропускам да си изпълня обещанието, защото и за мен ще има някаква полза, нали? - тя леко се засмя. - КЕЙТ!!! ВНИМАВАЙ! - извика Мока, но бе прекалено късно.
- Киааа! Кейт! - сестра й се нахвърли на гърба и започна да я опсипва с прегръдки и смях.
- Кокоа! Слизай от Кейт! - викаше Аманда, но кой ли я чуваше...

Кейт се засмя.
-Няма нищо,Аманда.каква има,Кокоа?-попита тя все още през смях.-Оу.За малко да забравя.-тя извади от чантата си един I-phone и го подаде на Кокоа.-Явно е чакала подарък.Може ли вече да слезеш?-попита тя през смях.