Спокоен и непринуден,леко сънен,си стоях на брега на езерото,гледайки леките вълнички,образувани от сутрешния бриз.Това тихо и спокойно място ми позволяваше да се откъсна от действителността и да разгледам света от друг ъгъл.
Докато,все още сънен,стоях и се наслаждавах на картината,разкрила се пред мен,ненадейно бях разведрен именно от студена струйка вода,идвайки от посоката на езерото.Естетствено това бе вдъхновението,което търсих.С бързи движения взех раницата си,която небрежно бях захвърлил до мен,извадих няколко листа и химикал и започнах да пиша стихове...
След като приключих,вече бе надвечер и луната се показваше иззад хоризонта,готова да изпрати слънцето и да се покаже в пълния си блясък.Вдъхновението ми отново се появи,по-бързо дори от светлината,и вместо да си тръгна,останах и продължих да пиша.
Вече бе полунощ и аз разбира се станах и с бързи и сигурни крачки се запътих към дома.
Съб Фев 05 2011, 04:35
