Промукнах се тихо в градината. Логан бе на лов и аз се възползвах от ситуацията за да остана за малко сама. Не исках Логан да ме разпитва какво ми е. А всъщност на мен ми нямаше нищо, просто исках малко уединение. Подсмихнах се при мисълта за лицето на Логан, когато снощи му казах да иде сам до Сиатъл. Размислих се за живота ми... Имах всичко което някой може да си пожелае - прекрасен годеник, невероятни родители, много пари с една дума.. всичко. Все още и беше странно да приема живота си - изглежда на 18 а е на 42... Хм но нещо и липстваше и макар че не знаеше какво точно тя го усещаше... в нея имаше празнота, която тя не знаеше как да запълни. Чу че Логан се приближава и тръгна към къщата.
Сря Авг 19 2009, 00:15
