Айфеловата кула

Пристигнахме.
Първата ни спирка беше магазинчето за сувенири.Оттам си харесах едно колие и кристална Айфелова кула . Сложих си колието,а Айфеловата кула я прибрах в чантата ми.
Прочетох мислите на Мока,видях бъдещето и се изкикотих.
-Приятно ми е.Аз съм Кейт Фелър.Приятелка на Аманда.-продължих да се кикотя.-Да!Хайде да се качим на върха!

- Уау! Толкова е красиво. - казаха Аманда и Кокоа в един глас.
- Жалко, че е само за влюбените...а, аз колкото и да е чудно за мен не знам какво е да си влюбен... - каза Мока тъжно и наведе глава леко. - Май никога няма да знам какво значи думата "обич"...
- Никога не знаеш какво може да се случи Онее-чан! - Кокоа намигна и издърпа едно момче в сестра си. Аманда и момчето се спогледаха толкова учудено, но в същото време и толкова влюбено.
- Из-извинявай! Аз съм Аманда Сю, но може да ми казваш Мока... - Мока леко се зачерви и наведе глава още по-надолу.
- А аз съм Василий Георгиоу, от Гърция съм, но съм се преместил в градче наречено Форкс. Тук съм на почивка. - гласът му беше такъв все едно говори ангел на дявол. Въпреки това Аманда веднага вдигна глава.
- Ф-Форкс ли каза? Във Форкс ли живееш... аз също живея там! Аз и сестра ми Кокоа Шузен сме от Япония. Тук сме само за забавление иии почивка. - каза тя и подаде ръката си за здрависване въпреки, че между тях имаше съвсем малко растояние.
- И на мен ми е приятно да се запознаем... - усмихна се той и се здрависа с момичето пред него. - А приятелките с теб как се казват?
- Това е сестра ми Кокоа Шузен. - Аманда посочи момичето с оранжевата коса. - А това Кейт Фелър. Много добра приятелка! - после тя посочи момичето срещу нея с русата коса.
- Онее-чан, казах ти! - намигна Кокоа и веднага се усмихна.
- Утре ще има много голяма битка Кокоа-чан. - усмихна се също сестра й. - Кой иска да се качи на кулата на върха? Мисля, че чух, че там е много хубаво през ноща. - но тя не бе усетила,че те вече се бяха запътили натам.

Не усетих кога се бяхме качили на върха.
Окопитих се,защото бях потънала в мисли и видях Мока и Василий да си говорят нещо,а Кокоа...Не обърнах внимание какво правеше тя.Седнахме на една маса и аз си поръчах шейк.
-Вие какво ще си поръчате?-обърнах се към приятелите си.

- Ааа...за мен нищо. - отговори Кокоа и погледна към Василий с злобна усмивка. Явно мислеше да му направи мръсно.
- И за мен нищо предпочитам да се насладя на гледката. - каза Аманда и се запъти към един от парапетите и се загледа надолу.
- Та Василий какво искаш да правиш с Онее-чан? И какво изпитваш към нея и какво мислиш за нас двете?
- Амии...веднага ще отговоря. Какво искам да правя с Мока ли? Амии може да я накарам да излезем на среща, но едва ли ще се съгласи. Още от първия път, когато ме избута в нея аз се влюбих...между другото защо ме бутна? За вас двете мисля...амииии...Кейт за теб мисля, че си много добра приятелка чета го вътрешно в душата ти. Кокоа ти си една сестра живееща само, за да покаже на по-голямите си сестри, че не е беззащитно дете и не се страхува от нищо. Кокоа отговори ми сега на моя въпрос. - каза Василий и се загледа в Кокоа.
- Първо сестра ми беше тъжна. Много добре чух "май никога няма да знам какво значи думата "обич" и реших да бутам всяко момче на пътя ми в нея докато не намери някой. Явно първия път бе успешен. - Кокоа се оплези и отиде до сестра си, прошепна й тихо "Той те обича", но сестра й сякаш не чу и дума от това, което каза Кокоа. Малката й сестра се върна на масата и попита странно.
- Ама ти каза, че си прочел в душата на Кейт, че е добра приятелка нали? Да не си вампир? - при този въпрос Аманда се извърна и загледа с ето такива очи О.О.
- Не, аз съм полувампир...но все пак щом ме питаш и ти трябва да си вампирка, нали? А, също и сестра ти.
- Да, ние сме чистокръвни вампири! Кейт искаш ли да извикаш твоя "сваляч" и да си правите компания с Онее-чан?

Обърнах се към тях,защото се бях заблеяла на някъде.
-Хмм...Тук се събрахме доста вампири.Аз също съм вампир.-казах им аз.-Гррр...Кокоа...Не наричай гаджето ми "сваляч"...Той не пожела да дойде.-отново получих видение.Поръчах си още един шейк,извадих си МП4-ката и си пуснах музика.

- Напълно ме игнорираш... Това-не-е-честно! - извика се Кокоа в ухото на Кейт като махна слушалката й от ухото. - Не-е-чест-нооо!
- Толкова е красиво! Най-добре е само да си мечтая за това... - имърморих аз под носа си, но ме прекъснаха по средата на изречението, защото някой ме прегърна и закри очите ми.
- Стара, но красива игра. Нека позная-Кокоа. - усмихнах се аз, но вместо да чуя гласа на сестра си, чух ангелския глас на Василий гъмжащ близо до ухото ми.
- Не позна... - той обърна главата ми така, че да сме очи в очи. Сладкият му дъх се блъскаше в устата ми. Беше приятно и още повече-великолепно. Последва лека, но страстна целувка. Аз отвърнах със същото, но не отворих очи, когато отделихме устни. - Обичам те! - две много сладки думи, които очаквах от много време. Две думи, които бяха нужни в детството ми, за да се почувствам по-добре.
- И аз те обичам... - отново бях прекъсната от една целувка. Беше сладко и немислех, че после ще се омая до толкова, че да се гушна в него и да зарова лице в гърлото му.
- НЯМА ДА УСПЕЕШ ДА ОМАЕШ СЕСТРА МИ ТОЛКОВА ЛЕСНО!!! - извика един глас. Бях сигурна - Кокоа.
- Кокоа махни се! Искам поне един момент насаме с мислите ми! - застанах пред Василий и завех позиция.
- Така ли оставаш насаме с мислите ти? Докато се натискаш с него? - попита Кокоа, а аз се изправих и казах спокойно:
- Просто вече се научих да обичам.
Явно това не бе стигнало на Кокоа да спре щеше да се стигне до битка.

Махнах си и другата слушалка от ухото.Прибрах си МП4-ката.Видях Мока и Кокоа.Бързо станах от мястото си.
-СПРЕТЕ!!!!ВЕЧЕ ИМАШЕ БИТКА ДНЕС!!!КОКОА , ЩОМ СЕСТРА ТИ ОБИЧА НЯКОЙ ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ ТОВА!!!АКО ИСКАШ БИТКА,ТЯ НЕ ИСКА!!!Кокоа,стига.Тук сме на почивка и то в градът на влюбените.Не напразно са го нарекли така.Тук всеки може да си намери партньор...Дори и ти.Не сме на някакво бойно поле.

- Добре де съжалявам. Щом е града на влюбените къде е "сваляча" ? - попита Кокоа. - Онее-чан съжалявам...
- Няма нищо Кокоа. Аз трябва да ти се извиня. Съжалявам. - казах с ледения си глас, това леко очуди Василий, но не му направи голямо впечатление.
- Сега искам да открадна сестра ти замалко, Кокоа. - Василий смигна на Кокоа и ме заведе нанякъде.
Много се чудех къде ли ме води, но в същото време бях щастлива и не мислех да се отделя от прегръдките му.
- Аманда... - започна да говори той като отмести един дълъг кичур коса от очите ми. - ...Трябва да ти кажа някой неща, които исках да ти кажа след като те видях преди малко, а също така и да ти задам няколко въпроса.
- На всичко отговарям! - отговорих аз и веднга започнах да гледам странно, но и любопитно с червените ми очи.
- Добре, след като сестра ти ме бутна аз се влюбих до уши в теб...преди малко те целунах, за да покажа обичта си. Беше част от плана ми да те поканя на среща утре вечер...ако искаш де. - той малко се зачерви и се почеса зад врата, а аз го целунах и отговорих едно пристичко "Да, искам!".
- Уау, мислех, че ще е по-трудно...много си добра! - каза ми той и ме погледна със сините си очи. Сякаш щях да се одавя в този красив океан.
- А, въпросите? - попитах аз едвам осъзнала се.
- А, да...чувала ли си за вампирската диета...сигурно си вегетерянка, аз не съм и мислех, че може да е проблем. - отново почесване зад врата сигурно беше от притеснение.
- Искаш да кажеш...дали пия животинска кръв ли? Не, категорично НЕ! Повече няма и да опитам животинската кръв...замалко да повърна! - имърмори тя смееки се.
- О, страхотно. Още един въпрос може ли една целувка за лека нощ? И да те изпратя до стаята ти в един от хотелите? В този, който си отседнала де. - попита той леко зачервен.
- Да! А, за целувката ще я получиш още сега! А, може и след като ме изпратиш. - тя му смигна и го целуна по бузата сякаш, за да го подразни. После се обърна и се затича към Кокоа, а дългата и сребриста коса се вееше от вятъра като ангелски крила.
- Онее-чан? Как мина? - попита Кокоа прегръщайки сестра си.
- Добре! Сега кой иска да се прибира тук стана студено, а ти може да настинеш. - каза Мока и се усмихна сериозно.
- Даа...зззззз...много е студено. - иззъзна Кокоа и се сгуши в сестра си.
- Хайде Василий не се страхувай ела! Кейт какво ще кажеш да си ходим? - обърна се тя към своята приятелка.

Чух Аманда,макар и да се бях онесла да рисувам Париж.
-Какво?Ааа...Да...Хайде да си ходим...Тук наистина става студено.-започнах да треперя.Облякох си якето,прибрах си скицника и молива в чантата и тръгнахме.