Ресторант "Anders"

С влизането ни Вероника се заяде със сервитьора. Имахме малък проблем с масата и това беше повод Ви да си изкара рогата.
-Хъм... какво да си поръчам..какво да си поръчам..какво да си поръчам...
-Може ли по бързо госпожо?
-Аз на госпожа ли ти приличам?
-Я по-кротко! - Бела се опита да ме окроти и имаше някакъв ефект.
-Омари - възкликнах с леко съркастичен,но в същото време и сериозен глас.
-А да плюс шампанско за всички!-каза Ви с весело изражение.
- Не схващам. -каза Логън - защо всеки път ходим в някой изискан ресторант, харчим ужасно много пари,храним се с нещо подобно на кал и от всичкото това само Ви има полза.
-Защото трябва да разнообразяваме ежедневието си. - отвърнах с тих глас.

-Така.. Аз ще си поръчам... Пилешко с сметанов сос, шопска салата, чиния пържени картофки и броколи в сметана. - Сервитьора ме изгледа объркано но все пак си записа всичко. Обърна се към Логан, който завъртя очи.
-Аз искам... Пилешски стек - алангле с гарнитура руска салата. Освен това хек пане, шницел и... ами за сега това. - Логан се усмихна на изумения сервитьор.
-Ами, мисля че поръчката ви ще се забави... толкова е дълга...
-Това не е оправдание. - Алис присви очи. - Ако не ни хареса дори ще я върнем. - Мъжа се намуси се отдалечи. Алис се ухили. - На този му стана лошо нас... Хм, Бела защо не взе Неси с нас?

-Има по-важна работа - всички освен Едуард ме изгледаха странно - Джейк я взе ...
-Обеща, че ще я остави да спи - Едуард прекалено много се притесняваше и като че ли сам се убеждаваше, че тя ще бъде добре
-И той има нужда от сън - исках да го защитя, но определено не се получи. В ума си видях образа на тях двамата в едно легло. Силно ръмжене излезе изпод дъха ми.
-Дообре, май трябва да сменим темата - Ви съжали, че е попитала.
-Едуард, не мисля, че ... - Алис започна, но той вече набираше номера на Неси
-Здрасти, татко, как е вечерята. Храната е вкусна, а? - чух веселия й тон
-Млада госпожичке, не си и помисляй да лягаш в едно легло с това куче! Иначе лично ще дойда и ще направя така, че да ходи на три крака! - взех телефона от него, преди да е изръсил още нещо
-Неси, просто не правете секс. Приятно изкарване, ще си говорим после - и затворих телефона. Доообре, ако преди малко ме гледаха странно, сега ме гледаха сякаш ми е пораснала втора глава

Вероника едва не падна на земята от смях. След малко и аз се предодох и се разхилих. Ед ме поледна безпомощно.
-Споко Едуард, ако нещо стане ще го водя и ти пръв ще разбереш. - Погледнах брат си нажно и леко стиснах ръката на Джаспър. Мигом вълна на спокойствие заля масата. Ви се успокой, но все пак силния ни смях беше привлякъл погледите на всички в ресторанта. Сервитьора се приближи към нас с поръчките ни.
-Заповядахте. И Моля ви бъдете по тихи, все пак това е изискан ресторант.
-Да, да. Разбира се... - Ви погледна отечено мъжа и заботе вилицата си в храната. След малко отново се разхили...

-Офф стига сте говорли тъпотий. - Разлихле се отново и всички ме погледнаха объркано. Алис първа проговори.
-Ви, добре ли си....
-Даааа... Йееехааа... - Погледнах Логан. Той ми се усмихна и с едно движение дръпна чашата ми извън обсега на ръцете ми. - Оф, не съм пияна... За сега...
-Извинете. - Логан вдигна ръка и повика сервитьора. - Една фанта портокал. А, да Ед... Всъщност нека са четири фанти. Мисля че дамите не трябва да пият повече. Искаме и четири коняка...
-Хей, какво си мислиш - Алис замери Логан с вилицата си, Едуард се разсмя.
-Той е прав. Край на пиенето на жените....
-Ама... - Бела погледна Ед бясно...

Едуард ми грабна чашата.
-Ама...
-Няма ама
-Едуард, аз не се напивам! Просто ми дай чашата - пресегнах се и го полях без да искам
-Опааа... - той изръмжа, а Алис направо щеше да припадне. Викнах келнера
-Една кърпа моля, и 4 водки... - сдържах се да не се изплезя на Едуард, а Вероника се заливаше от смях

Кърпата и водките пристигнаха.
-Наздраве! - но още преди да отпием и първата глътка ни взеха чашите.
-Хей,те си бяха наши!
-Никаква пиячка докато не изтрезнеете и можете да вървите в права линия.-казаха момчетата с строг глас.
-Ние и без да пием не можем да вървим в права линия - изтърси Белс
-Нямам си и най-малка представа как сте изкарали шофьорси изпит - изрече Логан с възишка.
-Какъв ти шофьорски изпит - каза Ви.
Всички момичета се заляхме от смях

Момчета, няма да ни разваляте хубавата вечер! Или дайте чашите или си тръгваме! - Едуард ме погледна предупредително
-Давай - просъска Алис на Джаспър
-Едуард - погледнах го заплашително и посегнах за чашата - Вече си олят, но не ми пречи да го направя пак.
-Хайдее, алкохола не ме напива - мрънкаше Фейт. Алис стана от масата и скръсти ръца, а Едуард й прочете мислите и започна да се ядосва
-Джаспър, без никакъв секс - просъска му тиху тя, за да не чуят хората - две седмици! - изгледа го ядосано. Аз и Вероника бяхме под масите от смях. Изправих се и взех едната чаша, но Едуард ми я грабна. Погледнах го с физиономия смесваща учудено и предизвикателно и му казах
-И ти ли искаш да живееш като монах две седмици? - вдигнах вежда. Едуард удари юмрука си в масата и започна да говори бързо под дъха си. Аз спокойно си взех чашата и отпих с усмивка

Логан изръмжа, но все пак ми върна чашата, която аз изпих на един дъх. Помислих за малко и се сетих нещо невероятно забавно.
-Не, Ви! Това е лоша идея!!!
-Оф, я да мълчиш. Какво ще кажете да платим сметката и да идем до... Испания... В именито Сол де Маркез? Ще си искараме страхотно... - Логан ръмже тихичко под нос. Алис ме погледна учудено и отвори уста, но аз не и дадох думата. - Естествено ще вземем и Неси. Може Джейк да я докара, но не мисля че е добра идея да идва с нас... по някой причини... - Погледнах останалите, за да чуя мнението им.

*Цвети, да знаеш че Христина и Николета са съгласни ако и ти, си пиши тук и после на магистралата*

Какво ще кажете да платим сметката и да идем до... Испания... В именито Сол де Маркез? Ще си искараме страхотно... - това пък откъде ?!? - Естествено ще вземем и Неси. Може Джейк да я докара, но не мисля че е добра идея да идва с нас... по някой причини... - тихичко изръмжах
-Не мисля, че това е добра ... - грабнах телефона на Едуард, докато ми говореше. Изчаках 3 секунди и тя ми вдигна
-Неси, миличка, искаш ли да дойдеш с ас в Испания?
-С Джейк? - надежда се чуваше в гласа й
-Ъм, не мила, не мисля, че е добра идея ... Но пък може той да те докара! Искаш ли?
-Ъъъ, амии ... не знам мамо, искам и Джейк да дойде ...
-Мила изчакай за момент - свалих телефона и запуших микрофона, за даа не чуе
-Ви, защо не? Виж, всички сме свикнали с миризмата му. - Ви вдигна вежда, изсумтях
-Миличка, елате двамата. Тук ще решим какво ще правим, ок
-Добре, мамо. Чао, обичам те!
-И аз теб. - затворих
-Непоправими сте... - започнах, но погледът на Едуард ми все думите
-Той. няма. да. идва. с. нас. в. Испания! - Използва силата на очите си ... гр мразех да прави така
-Ще вввидим..

» Ресторант "Сайнт Джеймс"
» Ресторант "Français Pearl"
» Ресторант "Дора"
» Ресторант "Стоун"
» Ресторант "Salle"