Поляната за бейзбол

*Темата е направена в този раздел с спецялното съгласие на щефчето*

Вълни от спокойствие ме заливаха.
-Джаспър спри се!-леко просъсках.Вълните спряха.
Стояхме на поляната и чакахме. Отидох до Розали и Ренесме.
-Розали...
-Знам. Не се безпокой. Ще я пазя като свое дете.-усмихна ми се тя. Погледнах към Ренесме, после ъм Розали
-Благодаря ти!-отидох към Алис. Единственото, което ме тормозеше през целия път бе какво е намислил Едуард.
-Алис. Може ли да те попитам нещо...
-Каквото искаш сестричке-Алис ми се усмихна
-Ами-дръпнах я по-надалеч и погледнах Едуард с предупредителен поглед-можеш ли да видиш нещо след пристигането им.
-Не особено, глутницата са само на 200 метра.
-А решенията на Едуард?-Алис се стегна.
-Алис кажи ми! Знам, че знаеш какво е решил.-гледах я умолително

Погледнах изпитателно Бела.
-Да, знам какво е решил. Няма да ти кажа Бела. В момента всичко е объркано. Ние ще действаме според ситуацията. - Огледах се. - Джай, момчета елате тук. Куил, застани до Неси и Роуз. - Започнах да подреждам останалите, като игнорирах погледите на Бела. Най-отпред застанахме Джайк, Ед, аз, Джас, Карлайл, Емет и Сам. Около нас наредих останалите. Имах причина да избера Куил да е при Неси и Роуз, той беше белязал. Знаеше какво му е на Джейк. - Добре... Имаме 10 мин. - Джас хвана ръката ми и ми зашепна. Гладах лицето на Бела... погледа на Ед... Видях и тях... клана... Идваха, все още бяха 22. Видях ясно лицето на пленницата. Кое беше това момиче и какво значеше за мен?

Наистина завиждах на Алис за дарбата й сега...Но защо по дяволите не искаше да ми каже? гррр
-Приближават-Алис каза на всички-Бела, щита.-ох, съвсем бях забравила. Издърпах щита на радиус 5 метра, но не беше толкова силен..върколаците ми пречеха малко...исках всичко да е на максимм
-Роуз, дръпни Ренесме по-близо.-щитът беше силен, доколкото спявах да го усиля.
-Идват-Едуард предпреди безчувствено. Продължавах да усилвам щита на 2 места- Едуард и Ренесме. 22 силуета се показаха от гората...

П.С.: Сори за закъснението

[i]Едуард претръпна. Поклато леко глава.
-Сложиха щита, вече не ги чувам. - Аз обаче ги виждах. Вече бяха пред нас. Бях права, едното момиче беше пленена и аз я познавах. Щом не можех да се сетя от къде, значи е от човешкия живот... Един от мъжете пристъпи напред и вдигна ръка. Всички спряха. Бяха на около три метра от нас. Този, който явно бе главния заговори с ясен глас.
-Я виж ти. Най-после се запознаваме скъпо семейство Кълън. - не харесах гласа му, говореше с насмешка... - Имате нови попълнения, мислех че сте седем а вие сте... двет + няколко кучета. - Глутница заръмжа. Ед има направи знак да млъкнат. Мъжа продължи.
-Все пак ние можем да ви убием. Ако ни нападнете всички ще загинете. Вижте. - Той махна с ръка... и станаха общо 45-ма. Преполагах че пленицата няма да се бие значи са 44. Ахан. Той се усмихна ликуващо.
-Да, Алис, много сме...

-Я виж ти. Най-после се запознаваме скъпо семейство Кълън. - откъде знаеше фамилията ни? И защо говореше така пренебрежително? - Имате нови попълнения, мислех че сте седем а вие сте... девет + няколко кучета. - Глутницата заръмжа, а Джейк се доближи до Ренесме. Щитът ми отслабваше точно там, където не исках. Доближих се до Едуард, поне там беше силен.
-Все пак ние можем да ви убием. -какво сме им направили, че да ни убиват?!? Стиснах Едуард за ръката. -Ако ни нападнете всички ще загинете. Вижте.-той махна с ръка и станаха двойно повече. Едуард тихо изръмжа. Затана в защитническа позиция и ме стисна за ръката.
-Да, Алис, много сме...-какво?!? Защо щитът ми при Алис не работеше?!?
-Защото, Изабела, щитът ти явно не е усъвършенстван.-усъвършенствай това! Издърпах щита плътно до Алис и засилих силата му повече и от на Ренесме.
-Е, браво, Изабела, но това не ви помага много.
-Бела.-просъсках му аз. Защо гледаше към Ренесме?!? Махнах щита от Алис и хвърлих всичко върху Неси. Ако й направеше нещо щях да му откъсна главата и ръцете и да го оставя да се размотава само на крака. Едуард изсъска силно на непознатия. Какво?!? Можеше ли да му прочете мислите?!?

-Коя е тази?-Алис посочи към плененото момиче. Животното, предвождащо клана я взе грубо и каза:
-Това, скъпа моя е твоята сестра. Не я помниш, нали? Знам, всичко от живота ти като човек, знам.

Направих крачка назад. Какво? Сестра? Ама как така? Усетих че Джас стисна леко ръката ми. Върнах се на мястото си, но мислите ми ве още бупуваха из главата ми. Имах чувството че сънувам кошмар. Какво знаеше този човек за мен? За нас? Мъжа се покашля.
-Ъм, да речем че знам всичко. Какво ще кажете? Е, то вие нямате олям избор... - Една от жените се приближи до него. Явно той четеше мислите и защото се замисли за секунда и каза. - Ооо разбира се, къде са ми обноските. Аз съм Криз, аа това е Аня. Приятно ми е да се запознаем. Аня пречи на Едуард, да чете мислите ни. Тя е далеч по мощен щит от тебе Изабела. По-усъвършенстван. - Момичето с името Аня се усмихна подигравателно. Останалите от рупата се разсмяха. Криз вдигна ръка и смехът секна. Отори уста да кеже нощо, но ряско я затвори. Ед изръмжа...

Ооо разбира се, къде са ми обнозките.-Ооо, той има обноски?- Аз съм Криз, а това е Аня. Приятно ми е да се запознаем. Аня пречи на Едуард, да чете мислите ни. Тя е далеч по мощен щит от тебе Изабела. По-усъвършенстван.
-Бела-просъсках му аз отново. Този на всеки 2 секунди ли губеше паметта си? Едуард изръмжа и ме хвана за ръката.
-А, да, извинявай. -каза той саркастично.- А тези кучета какво правят тук? Да не са ви домашни любимци.-Джейкъб изръмжа и пристъпи напред. Обърнах се и го погледнах. Кимнах му към Ренесме, и той се върна на мястото си. Нещо избутваше щита ми...Какво правеше тя...Аня? И да избутва чуждите щитове ли можеше?!?
-Престани-просъсках й аз. Едуард се обърна към мен разтревожен.
-Добре ли си? Какво ти правят?
-Пречи на щита ми...-Едуард изръмжа.

-ДАвай по същество. За какво сте дошли?- Гласът на Алис трепереше. Трябваше да махна щита от нея, за да може вълната спокойствие от Джас да я достигне.

Аня се усмихна и погледна Бела. Очевидно и правяше нощо, но явно дори не полагаше усилие. Това не беше на добре.
-Давай по същество. За какво сте дошли? - Гласа ми трепереше. Имаше нещо което не можех да видя заради вълците. Някой, некъде взимаше решение което ни засягаше, но кой? Криз се изсмя.
-Защо бързаш Али? Не ви ли е приятен разговора с нас? - Видяхме как той леко вдигна ръката си и посочи към нас. Явно вампирите с дарби щяха да атакуват. Не вярвах че те ще са проблем, но повече ме тревожеше Аня и това което тя правеше. Как така можеше да пречи на Бела. Криз прекъзна мисълта ми.
-Ами така Алис, може. Какво казах моята любима е далеч по-усъвършенстван щит от Изабела. А защо сме дошли ли? Изпратха ни. При вас има нещо наше и искаме да си го получим. - Погледнах останалите. Какво? При нас има... Какво?

-Ами така Алис, може. Какво казах моята любима е далеч по-усъвършенстван щит от Изабела. А защо сме дошли ли? Изпратха ни. При вас има нещо наше и искаме да си го получим.-какво? Как така? И кой ги е изпратил? Волтури? Мислите ми се въртяха в главата. От налудничева, по-налудничева.

-Какво искате от нас?-Джаспър се намеси в разговора. Усещах напрежение. Щитът ми отслабваше все повече и повече, Аня го избутваше. Изръмжах

-Нима не ме чу Джаспър? - Криз изръмжа - При вас има нещо наше и си го искаме обрано. Както искаме и един малък наем задето сте го задържали толкова време. И повярвайе ни, по-добре да си получим нещата без да ни създавате проблеми, не знаете на какво сме способни. И не, не Изабела не са ни пратили онези италянци. А сега... Нака да направим една малка демонстрация. - Той вдигна ръка, моментално сестра ми се озова до него. Направи още един знак. Видях че едно от момчетата отзад се концентрира. Краката на сестра ми се сгънаха върху тялото и. Тя се претърколи по гръп и започна да потръпва страховито, мятайки се ту на едната страна, ту на другата. Пищеше... Болеше я. Знаех защо Криз прави това. Предизвикваше ме. Искаше да разбере колко ще издържа. А аз не можех да се справя. Аня се изсмя. Какво беше това? Беше ли победила Бела? Писъците на сестра ми продължаваха да отекват в ушите ми. Всичко от вътре ми гореше. Изпищщях и се отскубнах от ръката на Джаспър.
-Спри. Какво искате? - Крещях. Не можех да овладея гласа си. Коленете ми поддадоха и се опряха в земята. Нямах сили да се задържа права...

-Нима не ме чу Джаспър? - Криз изръмжа. Игнорирах разговора. Аня избутваше щита ми от Ренесме. Колкото и да го усилвах, тя го надвиваше. Бях се съсредоточила прекалено много, докато не усетих, че нещо ме повдига от земята. Едуард беше замръзнал на място...защо не можеше да мърда? Аня нищожи щита ми. И нещо... ме изгаряше...болеше много. Бях на земята пред всички и се гърчех от болка, пищях, никой не правеше нищо. След още няколко умопомрачителни секунди Алис се откопчи от Джаспър:
-Спри. Какво искате?-крещеше тя, падайки на колене

Криз вдигна ръка и Бела се успокои. След няколко минути каза.
-Е, с кого ще продължим? Сега когато нямате щит всичко ще е лесно... твърде лесно. Та кой да си избера... Е дай да започнем с Касиди... Биологичната ти сестра Алис. - Той махна леко с къра и момичето - Касиди се озова в краката му. Сцената се повтори. Очите ми се замрежиха. Объркването вече го нямаше. Бях сигурна че Ед е обърнат към Бела и няма да обърне внимание на мислите ми, Джас не беше достатъчно бърз, за да ме спре. решението се поеви в главата ми само за секунда. Изправих се бавно и се втурнах към към Криз с обезумял писък.

Едуард се съвзе и ме хвана. Нямах енергия за нищо. Щитът ми беше разрушен, а Ренесме в опасност...
-Бела? Бела! Кажи ми нещо, Бела, любов моя съвземи се.-гледах към момичето, което се търкаляше пред краката на онова чудовище. Едуард тресеше рамената ми, а аз все още не можех да кажа нищо. Погледнах към Джейкъб. Беше скрил Ренесме зад себе си и от защитническата му позиция се разбираше, че няма да даде да я наранят.
Погледнах към Едуард, момичето се гърчеше от болки. В същия момент някой изпищя. Алис тичаше към Криз, а Джас хкна след нея веднага щом се усети
-АЛИС!-извиках с писък аз. Вълцитя заръмжаха, а Едуард се впусна след Алис..всичко беше толкова размазано...Емет държеше Розали за ръката, дърпайки я да остане на мястото си, а Карлайл тичаше към Алис. Есме дойде при мен, виждайки погледа ми.
-Бела, миличка спокойно.-тя ме придържаше,иначе щях да падна
-Алис...-едва успях да кажа и се строполих на земята

Никой не успя да ме хване. Заучдрях с юмруци по гърдите на Криз. Никой от хората му не помръдна дори с сънтиметър. Касиди бавно се изправи. Два чивта ръца ме хванаха и ме дръпнаха назад. Озовах се обратно при семейството си, сдраво стегната в хватката на Джаспър. Заритах с крака и се заборих срещу ръцете му.
-Пусни ме! Ще кротувам, обещявам Джас. - Toй ме пусна и отново хвана ръката ми. Знаех че и Ед внимава за мислите ми. Криз се измя и заговори.
-Е явно е че вече се поддадохте. Сега, при нас има вампир с дарбата да вкаменява, т.е. виждаш но не можеш да направиш нищо. Е нека ви кажа кой ни изпрати и какво искаме. Изпрати ни госпожица Сара Браян. Тя ми е заварена сестра. Майка и иска нещо. А иска двама от вас: Джаспър и Едуард. Имате избор, да тръгнете доброволно с нас или да ви вкаменим и да гледате как измъчваме семейството ви. Какво избирате. И Изабела не се опитвай да ползваш щита си. Аня се грижи да не можеш. - Аня се усмихна самодоволно. Вкопчих се в ръцете на Джас и Ед и порошепнах.
-Не....

Бях в съзнание, но не реагирах на нищо. Отворих очи и видях Алис да се отдръпва.
-...А иска двама от вас: Джаспър и Едуард--Есме ме държеше. Станах рязко и се вкопчих в Едуард, залитайки. Той ме хвана и ме стисна за ръката.
-Имате избор, да тръгнете доброволно с нас или да ви вкаменим и да гледате как измъчваме семейството ви. Какво избирате.-използвах малкото си останала енергия за да оформя щита, но аня го разби веднага- И Изабела не се опитвай да ползваш щита си. Аня се грижи да не можеш.-предадох се и се отпуснах на Едуард. Нищо не можех да направя...Бях безпомощна. В моментът в който семейството ми имаше нужда от мен, аз се изложих. Слава бог поне не можеше да чете мислите на вълците. Сложих щита само на себе си
-Хах, жалка си-Аня ми се присмя. Жалка, но не можеш да ми четеш мислите сега. Мислих стратегия, как да стигна да Джейкъб и да му обясня кой да нападнат с глутницата. Само трябваше да ликвидират Аня и онова чудовище и можехме да ги победим...ох защо все на нашето семейство....

[i]Усетих как всичко в мен се срути. Не можех да помръдна дори мускулче от тялото си, мозъка ми просто отказа. Наблюдавах израженията на Джас Ед. Отне им няколко скунди очевидна размяна на мисли. После Едуард кимна. Нямах нужда от дарба за да разбера решението им. Джаспър сложи ръката ми в тази на Емет и Едуард направи същото с Бела. Очевидно нямаше да допуснат с Бела да им попречим. Нямаше смисъл да се борим срещу нашето мече. Само мислите ми крещяха. Ед, НЕ ИМА И ДРУГ НАЧИН, трябва да има винаги има. Не можех да се обърна. Предполагах че си вземат дожиждане останалите от семейството. Джаспър ме преърна. Целуна ме невероятно страсно, но само след миг той и брат ми вече крачеха към врага...

Едуард и Джаспър стояха загледани един в друг. Очевидно беше че си общуват. Едуард се обърна към мен и ме прегърна, впи устните си в моите и ме погледна в очите. Разтреперах се. Той наистина ли смяташе да отиде при врага?
-Никъде. Няма. Да. Ходиш.-казах му аз бавно и ясно.
-Трябва.-каза той и тръгна към Ренесме. Все още го държах за ръката и щитът беше само на мен...Едуард отиде да прегърне Ренесме. А аз се откопчих от него и се доближих до Джейкъб.
-Можете ли да нападнете Криз и Аня?
-Да-едуард ми прошепна
-Кога?-гледах към Джейкъб
-Веднага-Едуард ми преведе.
-Добре, кажи на глутницата. И...знам, аз ще се грижа за нея-дръпнах Ренесме до мен. Едуард и Джаспър тръгнаха към клана. Алис не можеше да види в бъдещето, а аз имах щит, така че не знаеха какво ги чака...

Нямах си и дея че става мещонередно докато Криз не изръмжа.
-Грешен ход скъпа. Все пак аз мога да чета мислите на Ед. Ако някой нападне, ако дори мръднете ще съжелявате. Ти Изабела би ли искала да гледаш как семейството ти се гърчи от болка пред очите ти? Лесно може да се уреди. - Криз се усмихна а Емет ме освободи и зае отбранителна позиция. Някакво момче излеза напред и след миг Карлайл и Есме бяха на земята. Последва Ед, Джас, Роуз, Аз, Емет... Ренесме. Всички дружно заръмжахме. След миг Неси се изправи разтреперана. Роуз я прегърна. Аня се измя и хвърли полед на Криз, който заговори.
-Мисля че не е нужно да продължаваме? Нали? Трябва да ви предупредя че дарбата на Ерик действа и при животни. Вълци. Може всички да се гърчите от болка докато полудеета, а Изабела ще стой и ще гледа. Внимавайте.

-Грешен ход скъпа. Все пак аз мога да чета мислите на Ед.-ох, мамка му!- Ако някой нападне, ако дори мръднете ще съжелявате. -той ме изгледа с победоносен поглед. Ами сега? Трябваше ни чудо...Само ако докоснеше Ренесме...-Ти Изабела би ли искала да гледаш как семейството ти се гърчи от болка пред очите ти? Лесно може да се уреди-НЕ! Едно момче излеле отпред и Карлай и Есме вече бяха на земята, после Едуард, Джаспър, Емет, Роуз, Алис...стоях пред Ренесме със щита но Аня го потроши и Ренесме се оказа на земята.
-Добре, добре! Достатъчно. СПРИ!-вече бях на колене и не можех да гледам семейството си така...
-Мисля че не е нужно да продължаваме? Нали? Трябва да ви предупредя че дарбата на Ерик действа и при животни. Вълци. Може всички да се гърчите от болка докато полудеета, а Изабела ще стой и ще гледа. Внимавайте.-Ами сега?!? Едуард и Джаспър просто ще отидат? Не, няма да ги пусна никъде
-Никой не те пита, Изабела.-Криз дяволито ми се усмихна
-Бела-просъсках му аз.
От някъде се появи нова миризма. Първо помислих че е от Криз, но след миг разпознах Вероника и Лоан които тичаха към нас

Тичахме към семейството си с скоростта на светлината. Не можех и да си помисля че нещо може да им се случи. Коато стигнахме до полята Бела беше на колене. Какво? Логан оглеждаше насъбралата се тълпа. Хвана ръката ми и ми показа какво става. Олл това не беше добре. Отидох и помогнах на Бела да се изправи.
-Спокойно Белс, всичко ще се оправи. Обещавам ти. - Мъжа на име Криз се измя.
-Не може да даваш такива обещания Вероника. Все пак Бела вече няма щит... и вие сте напълно уязвими. Безпомощни. Нали Аня. - Погледнах момичето до него. Аня. Тя стоеше и беше впила очи в Логан...

Едва не се разпищях. Какво правеше Вероника. Искаше да умре заедно с нас? Или искаше да се гърчи от болка? Можеше ли да е толкова глупава.
-Вероника, Логан какво правите по-дяволите? Как може... - Личеше ми че съм бясна. Логан сигурно го виждаше в мислите ми не, но реагираше. Криз се изсмя и заговори преди Вероника да отговори.
-И защо да не са тук? Колкото повече сте толкова по-лесно Джаспър и Едуард ще тръгнат с нас. Опс... Заправих те вече се съгласиха. Хайде момчета, припкайте. - Онава изчадие извади най-подлата си усмивка. Ед и Джас се спогледаха, стиснаха ръцете на Вероника и Логан, който още се гледаше с Аня и трънаха бавно към Криз. Мислите ми препускаха. Изках само да мога да спра Джаспър, когато най-сетне Логан си възтанови говора и изкрещя.
-СПРЕТЕ! Върнете се обратно!... О, найде Ед, знам какво правя. - По някаква неизвестна за мен причина, брат ми го послуша и само за секунда отново бях до нас. Вкочих се в ръката на Джаспът който ме прегърна. Погледнах към Криз. Лицето му се беше изкривило от бяс.
-Какво си мислиш че правиш? Не разбра ли на какво сме способни?

-Вероника, Логан какво правите по-дяволите? Как може...-Алис им крещеше...ставаше все по-зле и по-зле.
-И защо да не са тук? Колкото повече сте толкова по-лесно Джаспър и Едуард ще тръгнат с нас. Опс... Заправих те вече се съгласиха. Хайде момчета, припкайте.-бях бясна! Идеше ми да отстръгна усмивката от лицето му с голи ръце. Едуард и Джасър се ръкостискаха с Логан и Вероника, Ед ме целуна и тръгнаха към тях. Стоях неподвижно, готова да разпердушиня всичко.
-СПРЕТЕ! Върнете се обратно!... -Едуард я погледна с предупредителен поглед.-О, хайде Ед, знам какво правя-Вероника очевидно знаеше какво прави. Едуард дойде до мен и ме прегърна, Ренесме се вкопчи в него. Погледнах към Криз. Определено това не му хареса
-Какво си мислиш че правиш?!? Не разбра ли на какво сме способни?!?-лицето на Криз беше изкривено от бяс. След миг Алис беше на земята, гърчейки се отново. Всички бяхме вкаменени. Опитах се да сложа щита поне на Ренесме, но Аня го разби. Аня погледна Криз мислейки.
-Хм, да, това ще подейства-Криз ме погледна с дяволска усмивка. На мига Ренесме беше на земята. От цялото семейство се чу просъскване. Само толкова можехме да направим. Детето ми, съкровището ми се гърчеше на земята, а аз можех само да гледам. СПРИ! СПРИ, МОЛЯ ТЕ! виках в мислите си. След миг Ренесме беше в прегръдките ми, а Едурад ни обхващаше с отбранителна позиция
-Е? Искате ли да гледате как детето ви се гърчи още?-Криз ме изгледа с победоносна физиономиябяхме обречени, само чудо можеше да ни спаси. Бях изправена пред самия си кошмар: Едуард или Ренесме

Виждах го по лицето на Логан. Той знаеше нещо което ще спаси семейството ми. Ед повдгна въпросително вежда. Уф, мразех така. Логан се усмихна и заговори.
-Хм, интересно ми е Криз дали Сара знае че това е МОЕТО семейство? Предполаам ча не... ако знаеше вие нямаше да сте тук... - Аня изгледа злобно любимия ми.
-Как смееш Логан? Какво значение има че си замесен? Сара само ще се отврати от тези с които общуваш... Как може да си паднал толкова ниско. - Чу се ниско рънжене. Логан явно се ядоса, но гласа му дори не трепна.
-Аз ли съм паднал ниско Ан? Аз? А ми ти, от кога допускаш това? От кога се оствяш да истезават невинни пред очите ти. - Той махна с ръка към Касиди и към нас.
-Как смееш да...
-Няма да споря с теб Анянка. Искам да говоря с Сара. Дайде ми телефон!

След няколко минутен разовор Логан подаде телефона на Аня. Криз и Вероника изрънжахйа когато Лолган се приближи. Имах странното чувсто че пропускам нещо. Криз заговори, като хвана ръката на Аня.
-Макар сега да си тръваме, това няма да е края. Може би Сара още е размекнатра коато става дума за тебе Лога, но това не значи че и майка и ще е на това мнение. Ще се върнем, обещавам ви. - Цяла група бавно започнаха да се изтеглят. Видях как някаквъв мъж грубо хвана Касиди и я повлече с тях. Отворих уста да кажа нещо, но Логан поклати глава и заговори.
-Свърши се.... За сега. - И сякаш избухна бомба. Хвърлих се на врата на Джаспър като обвих крака около кръста му. Вече бях взела решение да мисля за Касиди по-късно. Сега виждах само Джаспър...

*Сестра ми, чакам трета глава*