- Това място е прекалено старо за мен! - измрънка Кокоа, когато стигнахме Триумфалната арка.
- Не се оплаквай! - казах аз и очите ми светнаха.
- Не си го и помисляй! - викна ми Кейт, явно отново ми бе прочела мислите. Мразя тези сили... мислите ми бяха: "Идеално. Широко. Просторно. Битка, битка, битка!"
- Уфф... - изпъшках аз и се запътих към "вътрешната" част на Триумфалната арка.
- На това каква забележителност му викате? - попитах аз хем учудено хем със сърказъм в гласа.
- Не питай мен. За мен това място е просто... един пън в земята. - каза Крис, а аз се засмях.
- Хубу. Сега накъде? Тук нищо не ми хваща погледа... - измрънка Кокоа, а аз направих лека въздишка. И на мен не ми бе много интересно на това място.
- Накъде сега? - попитах Кейт.