Лувъра

След като излезе от хотела Рейвън я чакаше дълъг списък със задачи. Първата беше да обиколи всички забележителности на града а това означаваше и магазините. А междовременно можеше да си намери авер.
Първи от списъка със забележителностите бе Лувъра. Тя влезе вътре и видя това огромно пространство и въскликна.
- Това нищо е по голяма и от нашата къща. Как ли ще се орянтирам тук при положение че се губя и в къщи?
И тръгна напред да си вземе карта когато се блъсна в някой и се изръси на земята.
- Ох-х-х. Извинете. -каза Рейвън и погледна обекта в който се бе блъснала.
Пред нея седеше най красивото момче на света. Малко по високо от нея с руса леко дълга права коса и лазурно сини очи. Тя плъзна поглед надоло по тялото му което бе като на манекен и бе облечен в маркови дрешки на всичкото одгоре. Тя беше влюбена.
- Аааа нямя нищо. Сама ли си тук? Изкаш ли помощ да станеш? - попита този ангел като и подаде ръка.
А Рей продължаваше да го зяпа, но скоро се осети и му отговори.
- Да съма съм и благодаря.
След това той й и помогна да стане след което отново заговори с ангелски глас:
- Изкаш ли да те разведа? И да аз се казвам Франсуа Дю- Лявен.
- Да ще ми помогниш много. А аз се казвам Рейвън Майър. - отговори му тя и тръгнаха да разглеждат галерията и да си говорят.
- Е Франсуа, нали може да те наричам така, тук ли живееш? - попита любопитна Рей
- Не на-скоро се преместих във Форкс. Но едвали знаеш къде се намира това. А ти Рей, нали може да те наричам така, къде живееш? Виждам че не си от тук. - каза той а Рей го бе зяпнала но после се усети и одговори:
- Всъшност и аз живея там. Тук съм на почивка със сестра си и приятелките си.
- Чудесно явно ще се виждаме често.
Останалата част от обиколкото мина сравнително мълчеливо но изведнъж той каза:
- Изглежда обиколката свърши искаш ли да те разведа из града. - предложи й Франсуа.
- Да разбира се защо не.
След това двамата излязоха от Лувъра и тръгнаха към Шанз-Елизе

- Йоо. Тук вече е по-добре. По-голямо и може да се види нещо. - казах аз, когато пристигнахме в Лувъра.
- Тук вече има какво да се види. - викна леко сестра ми. - Да, тук е идеално! Само трябва да намерим празна, широка стая.
- Да тук е идеално! - отговорих аз на сестра си и се усмихнах.
- Тук също така е идеално, за това, че можеш да намериш първата си любов. - каза Крис и се обърна към мен. Не разбрах какво трябваше да значи това, но както и да е.
- Е, ще влизаме ли? Хайде по-бързо, за да можем после да идем в "Дисниленд" и след това по магазините. - казах аз, а щом Крис и Ед започнаха да се оплакват щом чуха "след това по магазините." веднага прихнах в смях. След като се успокоих хванах Кейт и Кокоа за ръка и ги поведох към входа на Лувъра.
- Хайде момчета! Няма скоро да идем по магазините ако стоите така. Хайде тръгвайте.

Чух Ед и Крис да се оплакват.Прихнах в смях.
-Никакви битки!-предупредих аз Мока и Кокоа,но отново си промених гласа на весел.-Хайдеее!Крис,Ед хайде дее!-взех да ги дърпам,бутам и какво ли още не.Успешен опит.
-Добре.Но само този път!-казаха те в един глас.
Видях израженията на лицата им и отново прихнах в смях.
-Хайде вече да тръгваме.-изтрих си сълзите и тръгнахме.

Влязохме и какво да видя. Много хора. Широк коридор. Голяма сграда.
- Тук ще се изгубя със сигурност! - казах аз.
- Не и ако не си с подходяща компания. - каза ми Крис, а аз се обърнах към него.
- Сигурен ли си? - попитах го аз със ужасно учудено и смешно изражение. Щом ме видяха всички започнаха да се смеят.
- С-сигурен съм. - отговори ми той през смях.
- Онее-чан, никога не съм се смяла на шегите ти, но сега... - някой прекъсна сестра ми. - Кой по дяволите ме прекъсва докато говоря с онее-чан? - попита тя, а когато огледа добре човека, който я бе блъснал забеляза, че е жена и че е екскурзовод. - Ако сте дошла да ни питате дали имаме нужда от помощ... нямаме. Довиждане.
- Учиш се бързо Кокоа. Браво на теб! - похвалих сестра си. Тръгнахме по коридора. Разглеждах, но нищо не ми хващаше окото.
- Накъде сега? - попитах аз, когато стигнахме края на коридора, а в края имаше разклонение. Да се тръгне или на ляво или надясно.

Бях се унесла,но въпреки това чух въпроса на Аманда.Вампирския ми инстинкт.
-Надясно.-отговорих аз и тръгнахме по десния коридор.Излязохме.-Е,сега в "Дисниленд".После една обиколка по магазините.-направих дяволска усмивка,а Ед и Крис започнаха да се оплакват и аз прихнах в смях.-ОК.Хайде вече да тръгваме.-казах аз,като избърсах сълзите си и се запътихме към Дисниленд.