Влязох в стаята и се отпуснах. Отидох до телевизора и го пуснах. Отново умрели. Въздъхнах. Напоследък убийствата в града зачестиха. Аро щеше да ни кара да намерим убийците. Приближих се към прозореца. Навън бе вече тъмно и по улицата вървяха малко хора, които бързаха да се приберат. Изведнъж от ъгъла се появи по- голяма група, която наближаваше замъка. Нямахме патрули отпред, пък моята стая беше единствената, която гледаше натам. Спряха пред портата и един застнаха пред тях и им заобяснява какво да правят. Май щяха да нападат замъка. Засмях се зловещо. Направо си беше самоубийство да нападаш Волтури. Те тихичко влязоха. Придвижих се бързо към стълбището и оттам се откри цялата гледка. Десетима човеци всичките с пистолети в ръка. Май искаха да ни убият и да управляват Волтера. Грациозно се спуснах по стълбата и със ангелски глас, за който ако ме познаваха достатъчно добре щяха да знаят че значи заплаха:
- Мога ли да ви помогна, господа? Какво правите по това време на ноща тук?
Погледнах ги въпросително и застрашително.
Те се спогледаха и водача им измърмори на единия:
- Хвани я. Ще ни е заложница.
Мъжете се приближиха към мен, а аз се провикнах леко:
- Алек! Джейн! Бихте ли дошли замалко?
Единият ми изръмжа:
- Млъквай, момиченце! Радвай се на добрината ни, че не те убиваме!
Зад тях безшумно се приближиха Джейн и Алек, с впити погледи в престъпниците. Човеците май се усетиха и се обърнаха. Присмяха ми се:
- Ха! И какво ще ни направят 3 малки бебенца, а?! Гугу!
В този момент и аз и близнаците побесняхме и се хвърлихме върху тях. В първия момент май не разбраха какво става, но после се разпищяха. Джейн и аз ги измъчвахме и те пищяха неистово. Накрая спряхме и аз им казах:
- Вече знаете твърде много. Приятна смърт!
И отново се хвърлихме върху тях и след 5 минути всички бяха мъртви.
Кимнахме си мълчаливо, а Алек нарами телата и тръгна нанякъде. Джейн ми пожела приятна вечер и аз се запътих отново към стаята си. Влязох и взех една книга...
Пет Окт 30 2009, 05:34
