Централна част

Повървях малко и стигнах до централния парк. Тук природата е по-удивителна отколкото от гледката през моята тераса.Вървях и се любувах на дърветата,който бяха изпълнили хоризонта с нежни цветове. Седнах на една пейка и се загледах в близкото дърво.Тогава до мен седна едно момиче.

Разхождах се бвно из парка. Мислите ми летяха на всички посоки. Няколко птички прелетяха над главата ми с радостно чуроликане. Размсях се тихо. Бяха толкова сладки. Из пакра се чуваше весел дестки смях, пищящи бебета, майки, викащи на децата си на не пипат близко стоящото куче. Беше доста оживено, но не трябваш да се очудвам, все пак беше следобет и повечето хора бяха излезли на раходка. Исках рпосто да поседна за малко и да погледам небето. Повечето пейки бяха заети от майки или шумни групи тийнеджъри. Миризмите им се смесваха с цигарен дим и тежки парфюми. На една малко по отдалечена едмо момиче стоеше и също изгелждаше замислено. По миризмата успях да усетя че е вампир. Приближих се бавно и поздравих.
-Здравей, ъм... Може ли да седна до теб? - Усмихнах се глупаво. Не исках да се натрапвам, но тя изглеждаше мила, а и по кехлибарените и очи можех да позная че не се храни с хора.

Заповядай, седни- предложих аз на момичето и посочих с ръка мястото до мен. Аз съм Силвър, нова в града.
За миг се замислих дали не изглеждах като глупаво тийнейджърско момиче,което туко що е влязло в гимназията и само очаква да я нападнат кралиците и да я линчуват.Отърсих се малко от мислите си и погледнах момичето,което седеше до мен.Тя определено приличаше на кралица,но не от злобните, по-скоро от тези дружлюбните, който с удоволствие ще те разведат наоколо.
-Приятно ми е- протегнах ръка и се усмихнат.Опитах се да замажа тези пет секунди, през който я оглеждах.Сигурно съм изглеждала глупаво.

Поех ръката на момичето. Силвър изглеждаше мила. Погледа и докато ме оглеждаше, едва не ме накара да избухна в смях. Бях облечена с най-обикновенни, артистични намачкани тъмни дънки и светло синя тениска. Умихнах и се.
-Приятно ми е. Аз съм Вероника, Вероника Марс. - Радвах се поне че е нова в града и се надявах да не знае че съм кметица. Искаше ми се да ме приеме като най-обикновенно момиче. - Е, издържах ли проверката на външиния ми вид? - Надявах се да не съм я притеснила с въпроса. Чуствах се доста глупаво и силно се надявах дарбата и да не е четене на мисли. Неволно се изчеривх. За щастие тя взе думата и не позволи мраните мисли да ме налегнат.

-Оу, извинявай! Нямх намерение да те приценявам.Но пък да си го призная изглежаш много добре!- усмихнах се и посочих дървото срещу нас. - Не е ли красиво? Природата в този град е удивителна! И не само тя, тук в парка е толкова ... щастливо.Децата се смеят и игрят, птичките чуроликат.Като от приказка е. Чесно казано, когато пристигнах тук се чудех данеби да сънувам. - засмях се леко. - Тук ли си родена или си се преместила? - зададох въпроса сякаш незнаех отговора.Видях миналото й още от момента когато се взрях в очите й.И все пак изпитах нуждата да я попитам, да проведа нормален "човешки" разговор.

-Родена съм във Франция... В самото сърце на Париж... Преместихме се преди няколко години... После отново заминха. Сега, когато пак съм тук мисля че съм намерила мястото си. - Усмихнах се. - Природата наистина е много красива, но това не е нищо. Мога да те разведа някой път. Трябва да видиш гората... Плажа.... - Погледа ми стана размечтан. За щастие някакво дете писна наблизо и ме измъкна от мислите ми преди тотално да съм се отнесла. - А ти, от кога си тук? Разкажи ми се себе си...

*Извинявай че толкова се забавих, просто нямах възможност да седна тия дни.

-Тук съм едва от скоро- засмях се леко. - Родена съм в САЩ, Аляска.Моя приятелка ме убеди да дойда да живея във Форкс и сега ще й благодаря цял век- засмях се отново.Малко хора могат да се похвалят с факта,че са им изказвали благодарство цял век.
Млъкнах за малко премисляйки миналото си.Нямах смелост да говоря за родителите си, затова и изобщо не преминах на темата за семейството."Малко по-нататък ще й разкажа за тях"- укоражавах се сама.
-Всъщност не живея сама.Имам си едно куче и едно коте, двете най-прекрасни животинки в целия свят.- Те много биха се радвали да се запознаеш с тях - намигнах и небрежно и се усмихнах.- Може да ми дойдеш на гости някой път.

-Ами да, може... - Телефонен звън прекъсна мисълта ми, трябваха ми няколко секунди за да разбера че това всъщност е моя телефон. На дисплея се бе изписала снимката на Логан. - Да, кажи мило? ... В парка съм, ще се прибера навреме, кажи на Алис да не е притеснява, този път няма да заксънея. До после. Обичам те. - Затворих притеснено и се обърнах към Силвър. - Ох... Приятеля ми - Ухилих се. - Той е моето сладко глупаче. - Усетих че звуча като пълна идиотка и смених темата. - От колко време си вампир? Ако броиш годините де... Изглеждаш ми на около 20, явно си се превърнала рано... - Надявах се да не засягам болна за нея тема.