Летище

Аманда, Кокоа, Кейт и Рейвън пристигнаха на летището.
- Уау! - извикаха Мока и Кокоа в един глас, защото никога преди не бяха виждали летище, камо ли да се качват на самолет. Логично беше.
- Сега да си купим билети! Аз ще ги купя! - Аманда се затича към едно гише и за некн късмет се върна след 2 мин.
- Заповядайте! Сега трябва да си предадем багажа по - бързо, защото самолета ще тръгне преди нас! - Мока хвана приятелките си за ръцете и ги поведе към мястото за подаване на багажа.

Кейт със скоростта на светлината си прибра багажа.
-Готова съм.-момичето се качи в самолета и седна на определеното от билета място.
-Нямам търпение!-викаше Рейвън.
-По-спокойно,Рей.Помниш какво стана последния път като полудя,нали?-каза Кейт .-Каква скука.-тя извади едно списание.-Най-сетне тръгнахме.
-Йей!Тръгваме,тръгваме,тръгваме!-Рейвън започна да подскача като малко дете.
-Рей...-каза Кейт и Рейвън веднага спря.-Признавам,че и аз също нямам търпение.-каза Кейт като промени сериозния си глас на весел.-Хммм...в кой хотел да се настаним...?Хотелите са Францис парадайс и Хотел "Дисни".Аз мисля да се настаним във Францис Парадайс.А вие?-тя се обърна към приятелките си.
-Аз съм за Францис Парадайс.-отговори Рейвън.
-Добре,Рей.-отговори тя на сестра си и се обърна към Мока и Кокоа.-А вие какво мислите?

- Мамка му! Мразя да летя! - каза Аманда и се закри с ръце.
- И аззз! Ззз... - зъзнеше Кокоа от страх и се сгуши в Аманда.
- Нее! Излитаме...все едно съм се качила на конче със Курумо-сан!... - извикаха и двете в един глас. И двете са се качвали на "конче" на най-голямата си сестра и никога не им е харесвало.
- Ааа, по-добре е от Онее-сама...много по-добре! Извинете може ли кола? - попита Аманда и когато и донесоха колата тя я изпи на екс.
- За хотелите Онее-чан какво мислиш? Аз искам Фенцис Парадис, а ти? - попита Кокоа сестра си.
- Францис Парадис естествено! Кейт искаш ли игра на карти? - попита Аманда и погледна Кейт.

-Добре.Значи всички сме на едно мнение.-Кейт се усмихна.-Да,искам.На какво ще играем?-попита тя Мока.
-Кога ще пристигнем?-попита Рейвън нетърпеливо.-Искам да разгледам Париж!-мрънакше тя.
-По-спокойно,Рей.Когато стигнем тогава.-отговори Кейт на сестра си.-Ще имаш време да разгледаш Париж.И то доста време.-допълни тя.-Един сок,моля.-поръча тя на стюрдесата.

- Амии незнам на какво можем да играем...искаш ли на нещо друго? На карти не ме бива много много... - Аманда леко се засмя.
- Осещам човешка кръв някъде тууук. - Кокоа започна да души и се насочи към тези зад нея. - Вие сте хора?!?!
- Дааа! - извикаха Кокоа и Аманда в един глас. Истината беше, че те не бяха вкусвали кръв поне от два дни и имаха голяма нужда от това да ухапят някой, а когато им се отвори възможност те не пропускат.
- И-извинете елате с мен... - Мока поведе едното момиче, а очите й от червени по - червени. Сестра й поведе другия човек и те ги заведоха най-отзад...изгониха стюардесите и започнаха да се приближават все повече. Докато не ухапаха тези хора. "ммм...наскоро е яла шоколад." казваше си Мока докато пиеше от кръвта на жертвата си. "уу...харесва ми вкуса на череши." мислеше си Кокоа, докато не се отдели от жертвата си.
- Сега няма да помнят нищо...това е едно от нашите предимства! - казаха и двете и се върнаха по местата си сияещи, както никога досега.

Кейт остана шокирана.
-Не можете ли да сдържате жаждата си?-попита Кейт.
-Да вярно е!Не трябва да пиете човешка кръв на публично място!-каза на свой ред Рейвън.
-Рей,по-тихо!В самолет сме все пак!-напомни Кейт на сестра си.
-Да вярно!Съжалявам.-отговори Рейвън и извади едно списание.-Кога ще пристигнем?-попита тя нетърпеливо.
-След един час.-отговори Кейт.

Аманда леко се нацупи. "Как може да пита това?!!? Та аз с това се храня..." казваше си разгневена тя. Съвпадение беше, че сестра й си мислеше същото.
- Как може да ни питаш това? - извикаха двете в един глас.
- Та, та, та ние сме вампири и то чистокръвни какво искаш от нас...а, и ако имаше още хора нямаше да ги хапем! Между другото тук са само чудовища. Демек има вампири,върколаци,вещици и такива... - започна да обяснява Мока, когато изведнъж бе прекъсната от кацането на летището.
- НЕЕЕ!!! МРАЗЯ САМОЛЕТИТЕ!!! - викаха и двете сестри в един глас, докато се бяха прегърнали, а от очите им излизаха малки сълзи.
- А, кацнахме! Уф... - каза Кокоа и слезе от самолета. Изчака другите и веднага се запъти към хотела като си тананикаше "Ла-ла-ла кацнахме! Ла-ла-ла кацнахме!"