Кухнята

Отидохме в кухнята. Ви си направи сандвич с риба тон. Миришеше ужасно.
- Как така защо искам да изглеждам добре, когато късаме ? Искам да знае, че няма да си намери по-добра от мен. - Вероника се засмя. Знаеше, че бях права в това отношение. В този момент телефонът ми звънна. Беше Джо..
- Кажи, Сладко - интонацията ми беше весела. не исках да разбира намеренията ми за вечерята.
- Ще се омъжиш ли за мен ? - това не можеше да се случва на мен! Сякаш знаеше, че ще скъсам с него и е решил да направи нещо, за да не се разделим. Паникьосах се и веднага затворих телефона.
- Вероника, какво ще правим ?

Едва не избухнах в див смях. Фейт определено беше голяма късметлийка, точно когато бе решила да къса с Джо тъпака се реши да и предложи. Погледнах братовчедка си и се замислих.
-Хей защо не му дадеш шанс? Момчетп явно е доста влюбено, а доскоро и ти беше така. Хайдее може просто да пробвате. Ако не се получи ще се разделите... Наистина не е кой, знае какво. - Докато приказвах всичко товаси бях извадила от хладилника хляб, майонеза и пуешко филе. Определно бе любимият ми сандвич. Приготих го и го захапах лакомо докато чаках Фейт да обмисли думите ми.

Дори не беше нужно да обмислям предложението - бе абсурдно!Нямаше начин да останем отново заедно. Никога не давах втори шанс на момче и тя го знаеше .
- Ти луда ли, да се оженим, за да му дам шанс, дай да си осиновим и деца, за да знам дали е добър баща, какво ще кажеш?!? - братовчедка ми долови сарказмът и разбра, че предложението ѝ е неприемливо.В този момент телефонът звънна. Беше Джо! Какво се очакваше да му кажа ? Вдигнах, но хвърлих телефона на Ви и я оставих сама да се оправя с него ...

Ухилих се.
-Здрасти Джо радвам се да те чуя, как си? Фейт отиде да си вземе една банка кръв. - Изчаках няколко секунди с усмивка на лицето. След това което смятах да направя братовчедка ми просто щеше да ме убие на място. - О ето я. Сега ще ти я дам. - Подадох телефона на Фейт се е засмях отново. Беше доста лесно да се бъзикам с нея, а вбесеният и поглед ме размиваше още повече. Направо ми идеше да легна на земята и да се затъркалям по пода, но за задоволих само с това да се треса безмълно от смях.

» Кухнята