Холът

Ед беше на лов заедно със Есме, Карлайл, Емет и Джаспър. Съчувствах на мама че я оставям само с мъжете, но не бях жадна. Предпочитах просто да постоя малко вкъщи. Седнах на дивана и пуснах телевизора. Вече обичах мзиката и понеже никой не използваше телевизора, всеки път си стоеше на любимата музикална програма. Тъкмо свърши една хубава песен и Алис се изстреля покрай мен.
-Колко?
-Само 1000...-боже...тази мания...
-Ааааа не!-Тя застана пред торбите.- Няма да ги хвърляш! Половината са за теб.-Ооо, не! Пак ли?
-Хайдее махни ги тези дънки, вече ме дразниш! Цели 2 дни стоиш с тях!- Evil or Very Mad

Защо не ме остави намира?!?Изтичах в гардеробната да си облека любимите панталонки.

Едуард, кажи ми!-умолявах го аз. Другите също не знаеха какво става. Той просто ме сложи на дивана
-Стой. Тук.-използва цялата сила на очите си. Усещах страх в тях.
След миг се появи хванал Ренесме за ръка. Седна между нас и ни прегърна.
-Звънна ли на Джейкъб?-попитах я аз.
-Не...Защо да м звъня?-излеждаше изненадана.
-Звънни му и го предупреди да не идва насам! В никакъв случай да не идва! - Не бях виждала Едуард толкова притеснене откакто...се видяяхме с Волтури за първи път...Ренесме дойде стелефона с ръка и набра познатия номер.

-Ало, Джейк...
- Да. Какво има? Тъкмо си мислех за теб..-двамата с Едуард изръмжахме. Държах го под око още откакто нарече Ренесме Неси....
-Ами...ъм...щее ти дам татко...-подаде телефона на Едуард
-Ало, Джейкъб.
-Да? Какво има? Започвам да се тревожа. Да не се е случило нещо на Ренесме?!?!
-Не, не...виж...Алис видя нещо в бъдещето и ... не е препоръчително да идваш...
-Какво? Защо? Какво е видяла Алис?
-Виж, просто стой у вас, ок? Ще поддържаме връзка. Не е желателно да идваш, защото...ъм...ще пречиш на Алис да проверява бъдещето.
-Ама...
-Да, мерси! Чао, Джейкъб!-и затвори телефона

Влязохме тихо в бялата част на хола, където се бяха събрали всички. Никой не говореше. Едуард бе прегърнал Бела и Неси, Карлайл държеше ръката на Есме. Емет не бе усмихнат както обикновенно, а Роуз мяташе погледи към Едуард. Всички за обърнаха към мен, когато с Джас влязохме в стаята. Поклатих леко глава. Не знаех какво да им кажа.
-Вижде първо трябва да ви предупрея, че съм много объркана. Виденията ми този път за объркани, тъй като още няма категорично решение, а само обмисляне на стратегий. Към нас се приближава 6 членен клас. Едно от момичетата ми е познато, но не знам от къде. То сякаш е държано в плен. Смятам обаче че клана че се разшири и ще дойдат още вампири... - Пред очи ми се появи нова картина. Вече бяха около 12 човека + момичето. Едуард ахна. Това беше много, много лошо.

Алис и Джаспър влязоха в стаята хванати за ръце. Алис очевидно беше напрегната. Едуард придърпа мен и Неси още по-близо до себе си. Розали не спираше да му хвърля погледи. Сигурна бях, че му казваше нещо чрез мислите с..но какво?
-Вижде първо трябва да ви предупрея, че съм много объркана. Виденията ми този път за объркани, тъй като още няма категорично решение, а само обмисляне на стратегий. Към нас се приближава 6 членен клас. Едно от момичетата ми е познато, но не знам от къде. То сякаш е държано в плен. Смятам обаче че клана че се разшири и ще дойдат още вампири...-Алис видя нещо и отвори уста. Едуард ахна и напрежението нарасна още повече.
-Алис, какво видя? Алис кажи ми!-тръгнах към нея, но Едуард стегна прегръдката си.
-Стой. До. Мен.-погледнах го. Познавах го прекалено добре и маската му не подейства. Знаех, че е станало нещо...нещщо страшно. Виждах го в очите му.
-Едуард, кажи ми.-погледнах го умоляващо аз
-Станаха 13.-каза той безмълвно. Всички ахнаха, включително и аз.

Затворих очи и се опитах да се концентрирам. Всичко ми беше мътно. Господи защо идваха тези при нас? Изпищях. Паднах на колене и опрах лакти в пода. Джас ме изправи и прегърна силно. Вълна от спокойствие заля стаята. Разтреперах се. Тичаха. Щяха да нападнат. Идваха до половин, най-много един час. Едуард пусна Бела и Неси. Поех си дъх. Карлайл дойде и ме прегърна. Джас обаче не пусна ръката ми. Само Ед знаеше какво съм видяла. Нямах сили да говоря... Не можех да кажа нищо... Не знаех какво да кажа. Хайде хора, ще ни нападнат и ще мрем? Не можех да им кажа. надявах се че Ед, ще вземе думата...

Алис сложи ръце на слепоочията си. След секунда тя падна на колене и пищеше. Едуард ме пусна и се хвана за главата. Джаспър и Карлайл бяха при Алис, Едуард се държеше за главата, сякаш всеки момент ще изригне. Гледаше безизразно в земята и се клатеше бързо...мислеше...и беше много напрегнат. Станах от дивана и клекнах пред него, така че лицата ни да са едно срещо друго.
-Едуард?!? Едуард добре ли си?!? Какво видя Алис, Едуард? Моля те, Едуард.-не спирах да повтарям името му,опитвайки се да откъсна ръцете от лицето му. Погледнах Ренесме-седеше на дивана и стреснато поглеждаше всички.
-Ренесме-повиках я и тя ме погледна- Джаспър, Есме, Розали, Емет, Карлайл...Алис...моля ви, не мислете за нищо, бъркате го, не може да се съвземе...-гледах Едуард с надежда. Останалите кимнаха и не мърдаха, само Джаспър взе Алис и я сложи да седне на дивана до нас.
-Едард, любов моя, погледни ме! Моля те, Едуард, съвземи се...-погледнах към Джаспър с надежда. Вълни от спокойствие преливаха постоянно докато той гъшкаше Алис.
-Алис, колко време?-попита я той безчувствено.
-Незнам, незнам, незнам!-тя се държеше за главата.
-Ренесме, помогни ми-казах аз. Неси дойде на секундата до мен.
-Тате, моля те, татко погледни ме!-дърпаше ръцете му тя.
Какво можех да направя? Спомних си за случката на острова...когато разбрах че съм бременна...Едуард се държеше по същия начин.
-Едуард, погледни ме! Само ти и аз сме! Виж и Ренесме е тук...-Погалих го врата-погледн ме, любов моя, просто ме погледни. Представи си, че сме само тримата и сме в безопасност...на острова сме, да, на остров Есме. Спомняш ли си колко красиво беше там? И бяхме само ти и аз. Всичко беше наред. Всичко Е наред. Просто ме погледни.-той махна ръцете от лицето си и погледна мен и Ренесме.
-Какво видя Алис, Едуард?-не отделях поглед от очите му. Ръцете ми държаха лицето му.
-13 ваприа, тичат и ще ни нападнат...до половин час-гледаше ме той с мъка. Слава богу поне се беше съвзел. Прегърнах го и той ме взе в себе си.
-Всичко ще се нареди, няма да ни направят нищо-зашепнах аз в ухото му. Карлайл стана и се приближи до прозореца, Есме го последва.
-Какво ще правим-попита го разтревожено тя
-Не знам, мисля, не знам.

Бавно, малко по малко съзнанието ми се избистрашя. Можех да мисля свързано. Поех си дъх и видях нова картина. Не... Не...
-Всички. Да. Седнат. - Говорех бавно и семейството ми ме послуша. Само Джас остана права като не ме пускаше от прегрътката си. - Вече са 22-ма. Така... Забавиха се. Имаме три часа. Не повече. Нека помислим. Те ще идат на поляната за бейзбол и ако не се появим ще нападнат града. Някой да се обади на Джайк. Дала съм им телефон за спешни случей. - Джас изчезна и се появи още преди да реша какво да кажа. Джайк и всички други дваха, но щяха да чакат достатъчно далеч, за да мога да виждам. - Бела ти ще се справиш с щита нали? - сестра ми кимна. - Добре, но те все пак са повече от нас, а и доколкото мога да видя и те имат щит. Значи Ед няма да може да ги чуе... Добре... О не... бързо, преоблечете се в здрави дрехи и тръгваме към поляната. Те идват, по бързо от преди... 22.....

-Едуард! Ще я вземем!-вече му виках, напрежението беше огромно.
-Никъде няма да я взимаш! Те са 22-ма по дяволите!-никога не сме си крещели така.Реших да се успокоя. Говорех бавно и не отделях очи от неговите.
-Едуард, отиваме всички. Джейк ще е там. Мислиш ли, че ще позволи да й направят нещо?!-вдигнах вежда-Нямам намерение да я мисля какво прави и как е. Ами ако някой дойде тук докато ни няма? Ако й направят нещо?-Едуард трепна.-Взимам я.-погалих го по бузата-Тя ще бъде с мен, в средата на щита в безопасност, както и ти.
-Тате, обещавам, че няма да се отделя от мама, само не ме оставяйте тук.-Ренесме сякаш четеше мислите ми и ме подкрепи.
Едуард се предаде и се съгласи.
-Дъще, ето-подадох й здрави дрехи-върви да се преоблечеш. Ренесме излезе от стаята. Едард дойде до мен и прегърна талията ми.
-Обичам те!-прошепна ми той и целуна ключицата ми. Неспирайки с целувките , той ме завъртя към него и се насочи към устата ми. Отворих устата си и го целунах страстно. Погледнах го в очите му.
-Извинявай, че ти се развиках, напрегната съм.
-И аз съжалявам. Не трябваше да си го изкарвам на теб.-Прегърна ме той.
-Независимо какво се случи, знай че вечно ще те обичам!-прошепнах аз в ухото му.
-Нищо няма да ти се случи! Нито на теб, нито на Неси. Обещавам ти!-Това какво значеше?!? Че нещо ще се случи на него?!? Какво бе видяла Алис?!? Да не би да е решил да се сбие с тях?!?
-Едуард, каквото и да си намислил, Не. Прави. Глупости!-държах лицето му в шепи и го гледах тревожно.
-Хайде-пусна ме той и ми подаде дънки и една блуза-Облечи се.
-Обещай ми!-беше намислил нещо. Боже какво си мисли? Да се изправи срещу 22 вампира?!?-Едуард, обещай ми, че няма да правиш глупости!-той се обърна и взе своите дънки
-Обещавам.-каза безчувствено той. Не ме гледаше. Не можеше да ме излъже ако ме гледаше в очите. Каквото и да беше намислил, щях да накарам Алис да ми каже. Взех дънките си и се преоблякох.

Влятах в хола облечена с дънки, блуза и маратонки. Есме и Роуз бяха облече подобно.
-Млъквайте и двамата. Неси идва с нас. Бела, твоя щит няма да помогне особено срещу тях. Те също имат щит тъй че ще препчетат физическо нападение. Неси, не се отделяй от Роуз. Ясно? Не от Бела. Стой до Роуз. - Бела се накани да протестира, но погеда на Ед я отказа. Емет и Джас се появиха до мен. Отвън се чу воя на глутницата. Кимнах за Джас да им обясни плана. Той се върна горе долу за мин, докато аз и Ед обсъждахме плана, без знанието на другите. - Хайде да вървим на поляната, имаме половин час.

*Пиши на поляната за бейзбол в имението*

През цялото време не пуснах ръката на Джаспър. Отръпнах се от него едва когато започнах да премествам мебелите. Логан се приближи до мен и ми предате мислите си. Не смятам че има за какво да празнуваме Алис. Поледнах го. Те ще се върнат, нали? Той кимна. Да ще се върнат... и тогава всичко ще е още по лошо. Мисля че аз повече ви навредих с присъствието си тук. Поклатих глава. Едуард и Бела влязохъа в стаята. В ума си сякаш проблезна светкавица. Господ, как не се бях сетила по-рано. Това беше ужасно. Веднага се отказах от купона. Не му беше времето сега. Изтичах до кухнята и донесох по една чаша кръв за всеки. Вдигнах един бърз тост и загопворих.
-Моля ви седнете. Нека останем тук, в трепезарията няма толкова столове. Мисля че имаме проблем. Смятам че всички трябва да са нащрек, защото споде Логан те... ще се върнат и... ще бъде по-лошо...

С Едуард влязохме в стаята. След по-малко от секунда Едуард замръзна...какво?!? Тя се върна с няколко чаши кръв. Усещах, че нещо ставаше. Какво изпсках?!?
-Моля ви седнете.-започна Алис-Нека останем тук, в трепезарията няма толкова столове. Мисля че имаме проблем. Смятам че всички трябва да са нащрек, защото според Логан те... ще се върнат и... ще бъде по-лошо...-какво?!? Стиснах Едуард за ръката. Но нали си тръгнаха, защо ще се връщат? Нямаше да пусна Едуард никъде без мен. Не отново... Слава богу, Едуард не виждаше мислите ми. Спомних си за третата съпруга. Ами ако тръгна напред и нападна някой? Дали ще имат време да атакуват. Трябваше да говоря с Джейкъб...бях напълно убедена че няма смисъл. Само Ренесме да беше добре...

Бела изглеждаше уплашена, объркана. Логан хвана ръката ми и ми показа мислите на Бела. Ъ какво, ти как така и четеш мислите? Ед се разсмя. Алис го погледна гневно.
-Кое е смешното Едуард?
-Логан чете мислите на Бела. Интересно ми е как го правиш Логан?
-За да разберете това трябва да ви разкажа цялата история. Хм, Бела не смятам че Джейк може да ни помогне усобено... Нямам представа какво да направим. - Логан ме придърпа по-близо до себе си. Емет се засмя, както винаги. От друата ми страна Бела местеше полед от Ед на Логан и излеждаше като ударена от гръм.

*Сестра ми, пиши ти. Хритина каза че иска да е след теб*

Едуард се засмя. Нещо изпусках. И защо се смееше, нали току що Алис каза, че онези ще се върнат?!? Като че ли и Алис се чудеше същото
-Кое е смешното Едуард?
-Логан чете мислите на Бела. Интересно ми е как го правиш Логан?
-За да разберете това трябва да ви разкажа цялата история. Хм, Бела не смятам че Джейк може да ни помогне усобено... Нямам представа какво да направим.-А?!? как така?!? Ама...Едуард защо не..А Логан...Ами щита?!?
Логан буквално падна на пода от смях. Едуард след него. Хъ?
-Ще ми кажете ли какво изпускам? Не е особено смешно. За бога, Алис току що каза, че онези ще се върнат, а вие се заливате от смях!-почти крещях . Едуард стана от пода и сдържа смеха си до усмивка.
-Бела скъпа, Логан ги изплаши до такава степен, че и 4232598465 да, пак няма да дойдат.-той се загледа умислено, след миг беше избухнал в бурен смях и Логан след него.
-"Да, здравейте! Ами ние, тъкмо си мислехме да си тръгваме."-каза Логан с престорен глас на Криз и двамата паднаха на пода от смях. Алис дойде игриво до мен
-Шегичка-изхили ми се тя. Бях с отворена уста, без думи. Та какво можеше да каже човек. Вдигнах вежда въпросително и цялото семейство се разсмя. Усмихнах им се из изгълтах цялата чаша с кърв, която беше на масата.

Невероятно много ми се прийска да сритам Логан и Ед, но се отказах. Поглетих леко лава и се усмихнах. Джаспър хвана ръката ми. Емет явно сметна това за ненужно и се присъедини към пода. Обърнах се и излязох от стаята. Исках да се преоблека.

*****
След три седмици
*****

-Неее Джаспър, сприиии. Аааа мокра съм. Гадняр. - Обърнах се и видях Емет застанал до Джас. И той беше с воден пистолет. - Бебета. - Джаспър ме вдигна и ме завъртя в въздуха. От косата ми във всички посоки се разлетяха капки вода. Вероника и Бела подадоха глави през вратата.
-Безопасно ли? Искаме да останем сухи. - Вероника се ухили в ме моментално залята от водна струя. Джаспър ме пусна на земята. ПОгледнах момичетата.
-Офф, морка съм.... - Избухнах в гръмогласен смях...

Гледката беше удивителна. Алис, обградена от 3 момчета с водни пистолети. Все едно не можеше да им избяга. Изхилих се. Алис дойде насам. Дръпнах Вероника и мократа ми сестричка.
-Хрумна ми нещооом, но не знам дали ще сте съгласни-Алис погледна в бъдещето и се наведе смеейки се гръмогласно.
-Сестричке, признавам те! Ти си просто..уникална!-продължаваше да сае смее Алис.
-Хммм, е Вероника, Алис, какво избирате: маймуни, лепило или без дрехи.
-Всичкооо!-Алис беше като наркоман току що видял дрога.
-Алис, не съм казала, че ще направим само едното...питах ви за подредбата. А и..нали знаете, че мисля в движение-смигнах им аз.
-Ами, виж сега-започна Алис-аз смятам, че без дрехи за сега е перфектния вариант-погледна тя дяволито към момчетата, които играеха отвън с пистолетите.
-Добрем, вижте сега...-придърпах си аз

-..Ок?
-Наистина, Бела, не смятах, че си такова дяволче.-Вероника възкликна.
-Добре, но момичета, нетрябва да мислите за това.-те кимнаха.
-Ами добре тогава, нека шоуто да започне!-плеснахме с ръце ние

Бела беше гений. Трябваше да си го върна на момчетета че ме изморкиха. А и трима срещу един... не беше честно. Помислих набързо за плана. трябваше да оставим момчетата без дрехи, но това не беше лесна работа. Пресметнах набързо възможностите. С ед на тяхна страна шанса ни за успех беше малък, но все пак трябваше да опитаме. Подсмхнах се.
-Мисля че трбва да пристъпим към действие. Хайде момичета, да се размърдаме.

В следващия един час Алис и Вероника се размотаваха и Форкс, за да намерят достатъчно голям бус. Аз взех всички мъжки дрехи от стаята на Карлайл и Есме...все пак...
-Алис, предлагам ти да вземеш дрехите от гардеробната...така и така я знаеш наизуст.-Алис вече беше тръгнала натам-Аз отивам в стаята на Едуард, а ти може и да вземеш вашия багаж направо с куфарите-смигнах на вероника, подхилих се и изтичах в стаята ни с едуард.

-Ето меееее. Това а всички дрехи на Логан. - Халлух в хола с куфарите в ръка. След малко се появиха и Алис и Бела.
-Така, това са всички мъжки дрехи. Включително и тези на Карлайл. Мисля че момчетата ще са... бесни. - Алис се разподскача от вълнение. Бела се ухили.
-Горкия Карлайл... Ще е много разочарован от нас.....
-Я не мислете за това. Дайде всичко в микробуса отвън. Ъ, някой да има идея къде да ги закараме?

Алис подскачаше от вълнение, ох как мечтая за тези физиономии..., обаче Карлайл без дрехи...
-Горкия Карлайл... Ще е много разочарован от нас.....
-Я не мислете за това. Дайде всичко в микробуса отвън. Ъ, някой да има идея къде да ги закараме?
-Аъ, ами не знам. Може би в имението Марс?-взех чувалите с дрехите и тръгнах към буса. Алис не беше много доволна от това, че използваме чували, но все пак...важното беше крайият рзултат, изхилих се

-Хей,момчета, хайде на гол покер!-викнах от хола. Едуард и Джаспър все още се мокреха вън, но щом чуха веднага дойдоха. Аз, Алис и Вероника,естествено, вече се бяхме навлякли все едно бяхме хора и вън беше -20градуса.
-Ахх вие малки дяволчета-Джаспър изръмжа,когато ни видя
След 3 раздавания Алис вече беше махнала тениската и дънките на Джаспър, а аз дънките на Едуард. Вероника, както каза, не я биваше много, но пък се беле навлякла с 3 блузи и 2 панталона.
-Бинго!!!-извика Алис, а Джаспър щеше да се изяде,когато й видя комбинацията. Едуард вече се търкаляше на земята от смях, а Джаспър....е Джаспър беше първия потърпевщ от плана ни.

-Алис, защо превеждаш химна на Гватемала на италиански?-Едуард вдигна вежда, докато раздаваше
-Едуард, предупредих те нещо! Дисквалифициран! Сваляй дрехите!-Алис пусна картита, а Вероника се пукна от смях
-Ама аз
-Няма ама, давай! Бързо, бързо!

Вероника все още се мъчеше с комбинациите.
-Е, Логан-спокойно казах аз спускайки картите-ще направя удоволствието на Вероника и ще ти сваля дънките...

След като свалих дънките на Логан изчаках още мъничко и да сваля блузата му. Оказа се обаче, че вече Алис беше по дънки...
-Алилуя!-пуснах картите с трясък-Блузата...-той даже и не свали картите си. Едуард се изкикоти. Какво се хилеше, нали беше гол?
Лорън се спря наполовина и се облече отново
-А защо не твоята блуза?-обърна той картите. Щях да се изям, мислех че комбинацията ми е достатъчно силна. Е...грешала съм...свалих си блузата, за негова изненада отдол имаше потник
Изхилих се на физиономията му и почнах да раздавам
В следващото раздаване реши да ми махне и потника, понеже на мен картите нещо ми бяха сърдити...
-А сега!-сложих картите и той се предаде, сваляйки блузата си. Миг след това вече бях разпердушинила всичките има дрехи.

-Какво?!?-Едуард и Джаспър се озъртаха объркани. Отидоха до гардеробната и след секунда се върнаха
-Къде.са.ни.дрехите?!?-Джаспър преливаше от срам и яд
-А, няма ги!-Алис скочи.
-Ех, Карлайл и Есме ще дойдат след-Алис погледна в бъдещето-15 минути и 20 секунди. Не искате така да ги посрещнете, нали?
-Оо, за бога НЕ Алис. Няма да посрещна нашите в къса поличка и пълен с тоалетна хартия сутиен!-И трите паднахме на земята от смях, А Едуард се тресеше от яд

-Какво по...?!?-тримата взеха по една възглавница, за да скрият някои части от голите си тела, когато видяха Фейт да влиза
-Ооо, аъ, Фейт..здрасти-Джаспър подаде ръка на Фейт
-ДЖАСПЪР!-Извика Едуард, ноо...прекалено късно...навсякъде летеше перушина, а Алис държеше малко оцеляло парченце от калъфа на възглавницата. Аз и Фейт се заляхме от смях
-Казах ти, прелестен...-Алис се беше загледала в парченцето, сякаш нищо не беше станало
-Хмм, това е добра идея...-Вероника бавно пристъпи към Логан
-Ааа, не, не, не-Логан я гледаше предупредително, а Едуард ми се молеше със златните си очи. Изкикотих се и прочистих гърло.
-Така, момчета. Имате право на избор..-Едуард без да иска толкова силно стисна възглавницата, че му се случи същото като на Джаспър, а аз се залях от смях
-Та...или ще посрещнете мама и татко голи...
-Или ни хвърлят на вълците-едуард посочи Алис, която почти подскачаше. Очевидно беше видяла в бъдещето какво й предстои
-Ах вие малки....сладки... дяволченца-Логан ни изгледа заплашително, а Едуард и Алис бяха на пода от смях. След миг Джаспър дърпаше възглавницата на Логан, но тя не оцеля дълго...целият хол вече беше в пухчета
-Кълна се ще си го върнем-Джаспър ни размаха пръст, но след малко въздъхна и се обърна към сестра ми-Алис облечи ме и с 5см поличка, сложи ми тонове грим, пълни ми сутиена с ролки тоалетна хартия, но за бога! За нищо на света не ме карай да ходя на ТОКЧЕТА!

-Не се тревожи Джаспър, ще се постарая да ти намеря някой не много висок ток. - Размях се още по силно. Ед и Логан изръмжаха. - Я не ми ръмжете, че няма да ви дам дрехи. Карлайл много ще ви се зарадва. Ясно?
-Да, Алис. - Казаха и тримата едновременно. - Ще правим каквото ни кажеш.
-Ще си платите за това. Обещавам ви. - Ед продължи сам. - Отмъщението ще е жестоко...
-Хах, чудесно Ед. Сега се обади на Кралайл и му намери работа за да не се приберат. - Брат ми се отдалечи и проведехе тих разговор с татко.
-Той няма да се прибере.
-Да, видях. Имаме четири часа. Да започваме...

-Да, видях. Имаме четири часа. Да започваме...
-Супер... Като за начало, да ви изберем обувки. Ей, харесвате ли моите?
-Супер са... Ъ, отивам да взема няколко чифта от по ниските ми обувки за момчетата. - Тя се изхили и изхвърча от стаята. След малко се върна с три чифта и се обърнах към момчетат. - Имате избор между тези, тези и тези.
-Ъм, Алис, те нямат избор. Аз казвам тези за Логан. - Ухилих се. Той посегна и взе обувките от ръката ми. - Хей, Фейт, какво мислиш? Забавно е нали?
-Аз казвам тези за Джас. Ти какво мислиш Белс? Да донеса ли още за Ед?