-Амии, хубаво тогава, отивам сама.-тръгнах към вратата и Алис ахна. Едуард моментално се оказа до мен.Ъ?
-Ти. никъде. няма. да. ходиш.-каза Едуард с възможно най-нежен глас
-Ама аз...
-Бела, просто недей!-Алис беше до мен.Гледаше ме с поглед "ако излезеш, ще те върнем"
-И защо? Какво видя, Алис?-с Едуард се гледаха...странно-Алис? Едуард!
-Ами, Алис видя нещо в бъдещето. Хайде, ела. Мился, че в хладилника има още от животинската кръв
-Ама...-той се обърна, държейки ме за раменете. Използваше цялата сила на очите си.-Обещай ми, че днес няма да излизаш. Моля те?-уф! Мразех така...
-Обещавам...добре, добре, ще пускам корени тук, хубаво!