Купих къщата преди 2 месеца. Успях да се настаня чак днес. Става бавно. Но си заслужава.
Подреждането на мебелите и всички други "джунджурийки" беше фасулска работа. И все пак ставана бавно.Обиколих къщата и с удивление разбрах,че от днес на татък ще живея в моя личен рай.Отдадена на приятни емоции се запътих към терасата с книга в ръка. Беше нова. Модерното изкуство не бе по вкуса ми, но тази ми се струваше интересна. Седнах на диванчето и се загледах в пейзажа, който се откриваше пред мен. Книгата може да почака. Това тук е измумително. Наслаждавах се на гората, която беше разперила обятията си около моят малък рай."Нямам търпение да се разходя там" - помислих си, "Нямам търпение да се разходя там с някого" - добавих с лек смях.
Любувах се известно време на гледката, а после дохванах книгата. Интересна е - точно както бях предположила.