Хотел " Français paradis"

- Самотните сърца пристигнаха! - провикна се Кокоа на входа на хотела. Всички погледнаха към четирите момичета на входа. - И-извинете притесних ли влюбените птички? - каза с насмешка Кокоа.
- Кокоа, спри! Ще си намерим някой... - каза й тихо Аманда и веднага се затича към рецепцията.
- Хиеее! Избяга! - викна Кокоа и веднага се запъти към сестра си.
Аманда взе голяма стая за двама и веднага се обърна към Кейт и Рейвън.
- Ваш ред е! - Мока стори път на другите две сестри.
- Отиваме в стаята ни...243 уау далече е! - викна Кокоа и занесе саковете в стаята със скороста на светлината. Върна се и каза:
- Готови сме! Ще ви изчакаме.

Кейт слезе от самолета и си взе багажа.
-Най-сетне пристигнахме!-каза Кейт и тръгна към хотела.
-Здравей,Кейти!-момичето чу познатия глас и се обърна.
-Едиии!-тя се затича към него и го гушна.-Много ми липсваше!
-И ти ми липсваше,принцесо (;д).-отговори Ед.-Е,ще тръгваме ли?-попита той и тогава видя двете момичета,които бяха на 1 м. разстояние от тях.-Кои са те?-попита Ед.
-Това са Аманда Сю и Кокоа Шузен!Те са сестри и мои приятелки.-отговори Кейт и двете се приближиха към тях.-Момичета това е Ед Маръл-гаджето ми!-им каза весело Кейт.
-Приятно ми е да се запознаем.-отговори Ед.-Ще тръгваме ли?-попита той на бързо.
-Да!Хайде!-те тргнаха към хотела.
Когато стигнаха там,Кейт отиде на рецепцията и попита:
-Кои стаи са свободни?
-Свободни стаи...Хммм...-човекът отвори някаква тетрадка.-Свободните стаи са 243 , 244 ,245 , 246 , 247 и 248 .

-Добре!Бихте ли ни дали ключовете,моля?-попита Ед.
-Ще успеете ли да се ориентирате?-човекът им подаде ключовете.
-Да!Ще успеем!-Кейт взе ключовете,раздаде ги на приятелите си,като за нея взе ключа от стая
246 и се заизкачваха по стълбите.
Когато стигнаха там,всеки се нанесе.
След около 1 час оправяне на багажа,всички излязоха от стаите,като Ед гушна Кейт.
-Искате ли да ходим на пазар?-попита Кейт нетърпеливо.

- Все още не схващам кой е тоя... - заразмишлява Кокоа и вдигна рамене. После реши да започне масово дразнене. - Влюбените птички: Кейт и незнам кой е този...вижте ги. - започна да сочи към тях и да се смее.
- Пазар ли чух? - попита Аманда игнорирайки Кокоа и въобще гаджето на Кейт. - Ти всъщност кой си? - попита Мока явно не бе чула кой е, защото тя също като сестра си се бяха загледали в група хора минаващи покрай тях. Замалко да не им се разтечат лигите, когато минаха точно пред тях. - Таа кой си, че не разбрах?

-Аз съм Ед Маръл.-отговори Ед.-Приятно ми е да се запознаем.
Кейт се засмя.
-Ъм...Да...Чу пазар.-отговори тя със сърказъм.-Ще тръгваме ли?-попита тя и в гласа си е улавяше нотка досада.-Мисля да отида до Прада или Гучи...Не знам...Трябват ми нови дрехи.-започна да мисли Кейт на глас.-Хайдееее.Ще тръгваме ли вече?
-Да добре!Хайде да тръгваме.-отговори Ед с нотка досада.-И без това трябва да си купувам нов спортен екип.

Слвед като всички се изпариха Рейвън отиде до рецепцията и попита
- Такам може ли ключ за стая номер 242 и да това кученце е мое. - Отговори тя като видя изражението на момичето
- Добре. - каза момичето и допълни- пожелавам ви приятен престой.
След това тя отиде в стаята си разопакова багажа си и тръгна да слиза доло но се сети че не се е преоблякла. Сложи си това и слезе доло където видя, влюбената двойка и двете си приятелки които говорех нещо с приятеля на на Кейт и реши че трябва и направи мръсно. Отиде до нея бутна я и каза:
- Сестречке нямали да ни запознаеш.
След което Кейт се стресна а Рейвън почна да флиртува с прилятеля и. А Аманда и Кокоа седяха отстрани и се хилеха.

- АААА! На мен не ми е приятно. - каза Кокоа скръсти ръце пред гърдите си, обърна се с гръб към Ед и се нацупи.
- На мен за разлика от нея ми е приятно да се запознаем. - отговори Аманда и се усмихна.
- Кхииаа!!! Пак не си на моя страна Онее-чан. - Кокоа веднага се обърна. - Наистина, защо никога не заемаш моята страна Онее-чан? - попита малката с малки сълзи в очите.
- О, Кокоа...просто трябва да покажем малко уважение... - Мока започна да я милва. Когато Кокоа се успокои, отново се обърна в позицията, която бе заела по-рано.
- Та, ние сме от Токио град в Япония. Приятно ми е. - каза по-голямата сестра.
- Нов спортен екип, а? Типично за момче, което се държи странно... - заразмишлява Кокоа. Аманда я удари и тя спря.
- Ко-чан трансформация! - извика Кокоа и прилепчето на рамото й се превърна в ново оръжие. - Хайде, предизвикваш ме! Знаеш, че и ти го искаш, също като мен.
- Не сега Кокоа...мисля, че неискаш да видиш ка...Иеее?!?! Ама вие...сте гаджета?!?! - Аманда реагира толкова остро като схвана.
- Искам да посетим магазин Debenhams... Онее-чан хайде! - Кокоа хвана ръката на сестра си и я поведе към магазините.

Кейт изгледа сестра си на кръв.
-Хм...Ед това е доведената ми сестра-Рейвън Майър.Рей,това е Ед Маръл ГАДЖЕТО МИ.-тя си повиши малко тона на "гаджето ми"-Е,ще тръгваме ли?-попита тя,хвана Ед за ръка и тръгнаха надолу по стълбите.
Когато слязоха,те излязоха от хотела и тръгнаха към магазините

Аманда и Кокоа влязоха в стаята си затръшвайки вратата след себе си.
- Е, Онее-чан готова ли си? - попита Кокоа. Но без да чака отговор тя заповяда - Ко-чан трансформация! - малкото прилепче на рамото й се превърна в оръжие.
- Готова съм, Кокоа! - Аманда застана в позиция. Сестра й се насочваше с голяма бързина към нея, замахна да я удари, но Мока само удари с крак и Кокоа изхвърча на два метра. "Няма да се предам! Трябва да те бия Онее-чан..." мислеше си Кокоа докато отново атакува. Аманда отново замахна с крак, а малката отново изхвърча.
- Спомням си когато... - заговори Кокоа - ...когато бяхме малки. Аз плачех пред имението ни, а ти просто дойде и каза "Ти ли си Кокоа? Защо плачеш?" аз ти отговорих, че всички по-голями сестри ме възприемат като малко дете...тогава ти ме ритна...аз те попитах "ЗАЩО ЗАБОГА НАПРАВИ ТОВА?!?!?", а ти ми отговори "Губиш време в ридания и плачене. Вместо това можеш да направиш тялото си по-силно. Това е единствения начин, който може да накара някой от семейството да те възприеме като тях. Това е единствения начин и за теб и за мен.". След поредната битка аз просто изтъртих "Никога няма да подхождиш по-несериозно към мен, нали?" ти отговори "Разбира се, че не. Ако не съм сериозна ти няма да станеш по-силна.".Тогава много се учудих, казах ти "Ти си единствената, която не се държи с мен като дете." ти ми отговори простичко "Защото и аз съм дете като теб.". Онее-чан от тогава си казах, че докато не те победя аз ще остана в очите ти като малко беззащитно момиченце, което търси защита...просто трябва да те победя. - Кокоа се доближи до сестра си и дръпна кръста й. Мока се трансформира.
- Значи искаш грубо, а? - Аманда замахна и с един удар отнесе Кокоа. - Стига толкова за днес. - тя си сложи кръста обратно. - Искаш ли да изчакаме другите тук? - попита тя сестра си, а тя кимна. Решиха да си починат малко, не от битката, а от разкарването напразно до магазините.